Выбрать главу

— Не го исках — отговори Катерина след малко. — Но… да, предполагам, че щях да го направя.

— Защо?

— По-добре аз, отколкото някой друг. Освен това — добави тя, — ти предаде своята страна. Ти избяга.

— Тя не беше моята страна. Мястото ми не беше там.

— А тук, Наталия? Тук ли ти е мястото?

— Аз се казвам Маделин. — Младата жена помълча известно време. — Какво ще стане, ако се върна в Русия?

— Предполагам, че ще прекарат няколко месеца да изцедят от мозъка ти всичката възможна информация.

— А после?

— Высшая мера.

— Най-тежкото наказание?

— Мислех, че не говориш руски.

— Един приятел ми каза този израз.

— Къде е приятелят ти сега?

— Той ще ме намери.

— И тогава Куин ще го убие. — Катерина отново щракна запалката си. — Гладна ли си?

— Умирам от глад.

— Мисля, че ни оставиха няколко пая с месо.

— Обожавам пай с месо.

— Боже, звучиш като англичанка. — Катерина разопакова един от пайовете и внимателно го сложи в ръцете на Маделин.

— Ще бъде по-лесно, ако срежеш тиксото.

Катерина пушеше замислено в тъмнината.

— Колко си спомняш? — попита тя.

— За лагера ли?

— Да.

— Нищо — отвърна Маделин. — И всичко.

— Аз нямам свои снимки като малка.

— Нито пък аз.

— Спомняш ли си как изглеждах?

— Беше красива — отвърна Маделин. — Тогава исках да приличам на теб.

— Това е смешно — каза Катерина, — защото аз пък исках да бъда като теб.

— Аз бях едно досадно малко дете.

— Но ти беше добро момиче, Наталия, а аз бях съвсем друго нещо.

Катерина не каза нищо повече. Маделин вдигна вързаните си ръце и се опита да хапне от пая с месо.

— Няма ли да срежеш тиксото? — попита тя.

— Бих искала, но не мога.

— Защо?

— Защото ти си добро момиче — отвърна Катерина, като смачка угарката си на пода на плевнята. — И само ще ми се пречкаш.

75.

Юниън Стрийт, Белфаст

Беше малко след дванайсет часа, когато Били Конуей влезе през вратата на кръчмата „Томи О’Бойл“ на Юниън Стрийт. Бившият член на ИРА Рори Галахър лъскаше халбите зад бара.

— Канех се да изпращам спасителен отряд — каза той.

— Беше дълга нощ — отвърна Конуей, — по-дълга, отколкото очаквах.

— Проблеми ли имаше?

— Усложнения.

— Опасявам се, че се задават още.

— За какво говориш?

Галахър погледна към стълбите.

— Имаш си компания.

* * *

Келър седеше с крака върху бюрото на Били Конуей, когато вратата на офиса се отвори със скърцане. Конуей застина неподвижно на прага. Изглеждаше така, сякаш току-що е видял призрак. Кристофър си помисли, че в известен смисъл това беше така.

— Здравей, Били. Радвам се да те видя отново.

— Мислех…

— … че съм мъртъв?

Конуей не каза нищо. Келър се изправи.

— Разходи се с мен, Били. Трябва да поговорим.

* * *

Връщането на Кристофър Келър в Северна Ирландия бе предизвикало едно от най-големите събирания на Южноармаската бригада на Временната ИРА, откакто бе подписано Белфасткото споразумение. В този момент общо дванайсет членове на бригадата се бяха скупчили около Еймън Куин и Джими Фейгън в кухнята на селската къща в Кросмаглен. Осем от присъстващите бяха излежали дълги присъди в затвора „Мейз“ и бяха освободени единствено по силата на мирното споразумение. Другите четирима бяха работили с Куин в Истинската ИРА, в това число и Франк Магуайър, чийто брат Шеймъс бе умрял от ръката на Келър в Кросмаглен през 1989 година.

Както обикновено при такива събирания, въздухът бе натежал от цигарен дим. По средата на масата бе разстлана избеляла и протрита по ръбовете карта на Южна Арма. Това беше същата карта, която Фейгън бе използвал при планирането на клането в Уорънпойнт. В действителност някои от неговите някогашни маркировки и обозначения все още се виждаха. До картата имаше мобилен телефон, който започна да вибрира в 12 часа и 15 минути. Бе пристигнал есемес от Рори Галахър. Куин се усмихна. Келър и Алон скоро щяха да потеглят към тях.

* * *

Кристофър и Били Конуей наистина се разходиха, но само до Йорк Лейн. Това беше тиха и спокойна улица без магазинчета и ресторанти, само с една църква в единия край и редица тухлени промишлени сгради в другия. Габриел бе паркирал на едно празно място извън обсега на охранителните камери. Келър напъха Били Конуей на предната пасажерска седалка, а той самият седна отзад. Като гледаше право напред, Алон спокойно запали двигателя.