— Къде е Еймън Куин? — попита той Били Конуей.
— Не съм виждал Еймън Куин от двайсет и пет години.
— Грешен отговор.
С мълниеносен удар Габриел счупи носа на Конуей. След това включи на скорост и потегли.
Автомобилът „Форд Ескорт“ на Алон и Кристофър бе снабден с джипиес проследяващо устройство — факт, който Аманда Уолъс бе пропуснала да спомене пред тях. В резултат на това от МИ5 бяха следили колата през цялата сутрин при придвижването ѝ от Олдъргроув до тайната квартира и след това до „Стратфорд Гардънс“ и Йорк Лейн. Освен това от МИ5 наблюдаваха движението на автомобила с помощта на белфастката мрежа за видеонаблюдение. Една камера на улица „Фредерик“ бе заснела ясно мъжа на предната пасажерска седалка — мъж, чийто нос видимо кървеше обилно. Един от техниците на МИ5 уголеми изображението и го пусна на видеоекран в оперативния център на Темс Хаус. Греъм Сиймор гледаше същата картина във Воксхол Крос.
— Разпознаваш ли го? — попита Аманда Уолъс.
— Беше отдавна — отговори Сиймор, — но мисля, че това е Били Конуей.
— Онзи Били Конуей.
— От плът и кръв.
— Той беше един от нашите, нали?
— Не — отвърна Греъм, — беше мой и Келър помагаше да го ръководя.
— Тогава защо кърви?
— Може би той никога не е бил наистина на наша страна, Аманда. Може би през цялото време е бил от хората на Куин.
Сиймор видя как колата зави по магистрала M2 и се отправи на север. „Това е най-удивителното нещо в нашия занаят — помисли си той. — Грешките ни винаги се връщат да ни преследват. И в крайна сметка всички дългове се плащат.“
76.
Гората Крегън, Графство Антрим
Те не зададоха повече въпроси на Били Конуей и той също не ги попита нищо. Кръвта течеше свободно от счупения му нос по време на пътуването на север до Ларн, но когато стигнаха до Гленарм, по ръба на ноздрите му се бе образувала тъмна коричка. Келър насочи Габриел да поеме по Карнлох Роуд, а след това на север по Киликарн Роуд. Караха по шосето, докато то се превърна в чакълен път и смени името си. После продължиха по пътя още малко, докато не подминаха и последната ферма и пред тях се показа гората Крегън. Кристофър каза на Габриел да спре и да изключи двигателя. После погледна към Конуей.
— Помниш ли това място, Били? В онези далечни дни идвахме тук, когато ти имаше да ми казваш нещо важно. Карахме дотук с онази стара „Гранада“ и слушахме тътена от престрелките, идващ от Крегън Лодж. Помниш ли, Били?
Келър говореше с акцента на Западен Белфаст — на Фолс Роуд, примесен с лек нюанс на този в Балимърфи. Били Конуей не каза нищо. Той гледаше право напред. Погледът му беше безизразен. „Поглед на мъртвец“ — помисли си Габриел.
— Ние винаги се грижехме добре за теб, нали, Били? Плащахме ти добре. Защитавахме те. Но ти не си се нуждаел от защита, нали, Били? Ти през цялото време си работил за ИРА. Работил си за Еймън Куин. Ти си бил шпионин, Били. Ти си бил долен, скапан шпионин. — Кристофър допря в тила му дулото на пистолета. — Ще го отречеш ли, Били?
— Това беше много отдавна.
— Не беше толкова отдавна — каза Келър. — Не ми ли каза точно това в деня, когато подновихме приятелството си в Белфаст? Деня, в който откри Маги Донахю за мен. Деня, в който ми постави капан. — Кристофър притисна дулото на пистолета в главата на Конуей. — Ще го отречеш ли, Били?
Конуей остана мълчалив.
— Винаги си бил честен, Били.
— Ти никога не трябваше да се връщаш тук.
— Благодарение на Куин ние нямахме голям избор. Куин ме доведе отново тук. И ти се погрижи да открия нещата, които той е искал да намеря. Съпруга и дъщеря. Купчина пари. Скъсан трамваен билет. Снимка, направена на една лисабонска улица. Маги Донахю не е искала да участва в това. Тя е била твърде заета, опитвайки се да оцелее без съпруг в дупка като Ардойн. Но ти си я принудил със заплахи. Казал си ѝ, че ще я убиеш, ако отиде в полицията. Дъщеря ѝ — също. И тя ти е повярвала, Били, защото знае какво се случва с информаторите в Западен Белфаст. — Келър плъзна дулото на пистолета по бузата на Конуей. — Отречи го, Били.
— Какво искаш?
— Искам да се закълнеш, че никога няма да припариш отново до онази жена или детето ѝ.
— Кълна се.
— Умно решение, Били. Сега излез от колата.
Конуей седеше неподвижно. Кристофър го халоса с пистолета по счупения нос.
— Казах да излезеш навън!
Конуей дръпна дръжката и колебливо слезе от колата. Келър го последва.
— Върви напред — нареди той — и докато вървиш, кажи ми къде мога да намеря Еймън Куин.