Накрая Келър зави с колата в един гъстообрасъл с трънки участък край брега на река Клербейн и изключи фаровете и двигателя. Мобилният телефон на МИ6 лежеше на централната конзола, пълен с непрочетени есемеси от Воксхол Крос. Габриел го подаде на Кристофър с думите:
— Може би е време да кажем на Греъм къде сме.
— Нещо ми подсказва, че той вече знае.
Келър набра номера на Сиймор в Лондон. Сиймор веднага се обади.
— Крайно време беше — каза той сухо.
— Виждаш ли къде се намираме?
— По мои изчисления вие сте на по-малко от километър от границата.
— Случайно да можеш да ни осигуриш малко прикриващ огън?
— Това вече е в ход.
— Не съм ти казал от какво имаме нужда.
— Напротив, каза ми. И още нещо — добави Греъм. — Ще ми трябва фактура за онези ножове. За картата и боята за обувки също.
В два часа следобед на Еймън Куин му стана ясно, че Били Конуей е попаднал в сериозна беда. В четири предположи, че Конуей се намира в някой британски арест или по-вероятно лежи някъде в областта с куршум в главата. Смъртта му със сигурност не е била приятна. Преди това той е издал две неща: точното местоположение на Маделин Харт и истината за ролята му в смъртта на Елизабет Конлин двайсет и пет години по-рано. Еймън не се съмняваше как ще реагира старият му противник. Келър беше ветеран от САС, превърнал се в професионален убиец. Той щеше да се върне във фермата на Джими Фейгън. И Куин щеше да го чака.
В четири и половина, когато слънцето взе да се спуска зад хълмовете, Еймън изпрати дузина мъже на различни места в простиращата се на двеста акра ферма на клана Фейгън. Дванадесет ветерани от легендарната Южноармаска бригада. Дванадесет опитни снайперисти с много британска кръв по ръцете. Дванадесет мъже, които искаха Кристофър Келър мъртъв толкова силно, колкото и Куин. В допълнение, Джими Фейгън разположи още осем мъже на различни места из Южна Арма, за да служат като разузнавачи, в това число и Франсис Макшейн, който седеше зад волана на една кола, паркирана пред полицейския участък в Кросмаглен.
Куин и Фейгън седнаха в кухнята на къщата и зачакаха, пушейки. Пистолетът „Макаров“ на Еймън лежеше на масата със завит на цевта заглушител. До него беше телефонът, а в съседство с телефона бе разстлана избелялата стара карта на някогашните двеста най-опасни квадратни мили в света. Очите на Куин я обходиха от изток на запад: ДЖОУНСБОРО, ФОРКХИЛ, СИЛВЪРБРИДЖ, КРОСМАГЛЕН… „Места на слава — помисли си той. — Места на смърт.“ Тази вечер той щеше да напише още една глава от легендата.
Еймън погледна часовника си — часовника, който му бе подарен от мъж на име Тарик ал Хурани в един лагер на брега на морето. Беше седем и петнайсет. Той свали часовника и прочете надписа на гърба му.
Никога повече засечки на таймера.
След като почерниха лицата си с боята за обувки, Габриел и Келър поеха покрай брега на река Клербейн — Кристофър вървеше отпред, а Алон на крачка зад него. Облаците закриваха луната и звездите, а плющенето на дъжда заглушаваше стъпките им. Келър се придвижваше като вода по земята — бързо, без никакъв звук. Габриел — тайният войник на улицата, правеше всичко възможно да имитира движенията на приятеля си. Кристофър държеше оръжието си с две ръце на нивото на очите. Зад него Алон бе насочил цевта на своето надолу и надясно.
Пет минути след като бяха напуснали колата, Келър спря и с дулото на глока си очерта права линия към земята. Това означаваше, че са достигнали границата на Ълстър. Той зави на север и поведе Габриел през поредица от пасища, отделени едно от друго с жив плет от трънки. Границата бе на няколко метра вдясно от тях. Някога там бе имало наблюдателни кули, охранявани от гренадири и хусари, но сега на хоризонта се открояваха само силози за зърно и плевни. Келър — окървавеният оцелял от най-мръсната битка в Южна Арма, се движеше бавно, като стъпваше така, сякаш под краката му имаше мини, и преминаваше всеки жив плет така, сякаш убиецът му чакаше от другата страна.
След като изминаха около километър по този труден начин, Кристофър преведе Алон през скалист участък между две езерца. Пред тях изникна група дървета, а зад дърветата се намираше фермата на Джими Фейгън в Северна Ирландия. Келър се промъкна крадешком напред, от дърво на дърво, и след това застина неподвижно. Скрит в тъмнината, на трийсетина крачки от него стоеше мъж с готов за стрелба автомат АК-47. Оръжието бе снабдено със заглушител, изработен от въглеродно влакно — сериозно оръжие за сериозен хищник. Кристофър внимателно измъкна дадения му от МИ6 мобилен телефон и изпрати предварително написан есемес до Воксхол Крос. После извади ножа от джоба си и зачака.