ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
У ДОМА
80.
Южна Арма — Лондон
Това беше една от онези нощи, за които се пишеха песни. Осем мъже бяха загинали сред зелените хълмове на Южна Арма: шестима — от огнестрелно оръжие, двама — от нож. Техните имена бяха в почетния списък на най-известната бойна единица на ИРА: Магуайър, Магил, Калахан, О’Донъл, Райън, Кели, Колинс, Фейгън… Осем мъже бяха загинали сред зелените хълмове на Южна Арма: шестима — от огнестрелно оръжие, двама — от нож. Това беше една от онези нощи, за които се пишеха песни.
Обаче на другия ден нямаше балади, а само въпроси. Например сред фактите, които така и не бяха установени категорично, беше кой се е обадил на полицията и защо. Дори комисарят от Полицейската служба на Северна Ирландия, когато бе притиснат от репортерите, не можа да представи документ, който да докаже времето или произхода на спешното обаждане. Колкото до повода за кръвопролитието в Кросмаглен, той можа да изкаже само догадки. „Най-вероятното обяснение — каза комисарят — е то да е резултат от отдавна тлеещ спор между съперничещи си дисидентски групировки на републиканското движение, въпреки че не може да се изключи възможността да са изиграли роля и незаконни наркотици.“ Той дори предположи, че може да има връзка между клането в Кросмаглен и неразрешения случай с изчезването на Лиъм Уолш — наркодилър с известни връзки с Истинската ИРА. И макар да не го знаеше, по този въпрос комисарят беше изцяло и безусловно прав.
Неговите теории за причината за клането се приеха сравнително добре в останалата част от света, но не и в клановите общности на Южна Арма. В баровете, където те пиеха, както и в тъмните стаички, където изповядваха греховете си, всичко бе известно. Убийствата нямаха нищо общо с враждите или наркотиците. Те бяха дело на Куин. Местните знаеха и други неща, неща, които комисарят никога не спомена пред пресата. Те знаеха, че онази нощ там е имало две жени, както и бивш боец от САС на име Кристофър Келър. Една от жените беше убита, простреляна в сърцето от около стотина метра не от другиго, а от самия Еймън Куин. След това Куин бе изчезнал безследно. Те щяха да го намерят и да му теглят куршума, който той толкова много заслужаваше, куршума, който трябваше да му теглят още след Ома. После щяха да открият мъжа от САС на име Келър и да убият и него.
Хората затаиха това в себе си, както таяха повечето неща, и продължиха да се занимават със своите дела. Осем имена бяха добавени на мемориала на ИРА на Крос Скуеър и осем гроба бяха изкопани на гробището „Свети Патрик“. На опелото свещеникът говори за възкресението, но след това, в тъмните ъгълчета на бар „Емералд“, хората говореха само за отмъщение. Осем мъже бяха загинали сред зелените хълмове на Южна Арма: шестима — от огнестрелно оръжие, двама — от нож. Това беше дело на Куин. И Куин щеше да си плати.
Същия ден в Лондон Греъм Сиймор — генералният директор на Секретната разузнавателна служба на Нейно Величество, обяви, че четирима служители на МИ6 са били убити във вила в отдалечен край на Западен Корнуол. Той добави, че един служител на отдел „Личен състав“ на МИ6 се е самоубил, скачайки от най-горната тераса на Воксхол Крос. Сиймор отказа да каже дали двете събития са свързани, но пресата видя в избрания за неговото съобщение момент доказателство, че е така. Това беше един от най-черните дни в славната история на службата и страничният ефект от него скоро предизвика разкрития отвъд Ирландско море. Британската преса почти не обърна внимание, когато в окрайнините на една гора в графство Антрим бе намерен трупът на белфасткия кръчмар Били Конуей, нито когато три дни по-късно един турист се натъкна на частично разложения труп на Лиъм Уолш отвъд границата в графство Майо. От телата на двете жертви бяха извадени деветмилиметрови куршуми, макар че при балистичната експертиза бе установено, че са изстреляни от две различни оръжия. Гарда Шихана и Полицейската служба на Северна Ирландия разследваха убийствата като отделни инциденти. Между тях никога не бе намерена връзка.
В Германия полицията бе направила свое собствено тревожно откритие — още един труп с още един деветмилиметров куршум. Трупът беше на мъж, който по-късно щеше да бъде идентифициран като офицера от руското разузнаване Алексей Розанов. Самоличността на човека, изстрелял куршума, бе невъзможно да се установи. Вероятно той бе свързан с екипа агенти, които бяха убили шофьора и бодигарда на руснака в Хамбург. Сред най-смущаващите аспекти на откритието беше фактът, че паспортът на руснака бе намерен напъхан в устата му. Очевидно някой бе искал да изпрати послание. И по всеобщо мнение посланието бе получено. От Федералната служба за защита на конституцията — вътрешното разузнаване на Германия, забелязаха необикновено повишаване на руската шпионска активност в страната. Техните събратя от МИ5 забелязаха подобна промяна в руската агентура в Лондон. В Москва Кремъл не криеше чувствата си. Руският президент обеща, че убийците на Алексей Розанов ще получат высшая мера — най-тежкото възможно наказание. Експертите по руското разузнаване знаеха какво означава това. По всяка вероятност скоро щеше да се появи още един труп.