— Кога започваш?
— Утре.
— Каква е първата ти задача?
— Да намеря Куин. — Келър погледна Габриел и каза: — Ще бъда благодарен за всяка помощ, която службата ти може да осигури. Очевидно ще трябва да играя по правилата на МИ6.
— Жалко.
Майката на Кристофър отново се появи на прозореца.
— Какво гледа? — попита той.
— Може да гледа всичко — отвърна Алон.
— Мислиш ли, че тя ще бъде горда?
— От какво?
— От факта, че сега работя за МИ6.
— Знам, че ще бъде.
Келър посегна към дръжката на вратата, после спря.
— Попадал съм в много опасни ситуации преди… — Гласът му заглъхна. — Може ли да поседя тук още малко?
— Седи толкова дълго, колкото ти е нужно.
— В колко часа е полетът ти?
— Ще го задържа, ако се наложи.
Кристофър се усмихна.
— Работата с теб ще ми липсва.
— Кой казва, че тя трябва да спре?
— Скоро ще бъдеш шеф, а шефовете нямат вземане-даване с плебеи като мен. — Келър сложи ръка върху дръжката и вдигна очи към прозореца на къщата. — Познавам това изражение — каза той.
— Чие изражение?
— Изражението на лицето на майка ми. Тя винаги изглеждаше така, когато закъснявах.
— Ти закъсняваш, Кристофър.
Келър рязко се обърна.
— Какво си направил?
— Върви — каза Габриел и му подаде ръка. — Накара ги да чакат достатъчно дълго.
Кристофър слезе от колата и забърза през мократа улица. Той се замота известно време с градинската портичка, после се качи на бегом по стълбите, когато входната врата се отвори. Родителите му стояха в антрето, като се опираха един на друг за подкрепа, не вярвайки на очите си. Келър вдигна пръст пред устните си и ги прегърна със силните си ръце, преди бързо да затвори вратата. Алон го видя за последен път, когато той мина пред прозореца на гостната. След това щорите се спуснаха и той изчезна от поглед.
82.
Улица „Наркис“, Йерусалим
Същата вечер примирието между Израел и „Хамас“ се провали и войната в Ивицата Газа се възобнови. Когато самолетът на Габриел наближи Тел Авив, блясъкът на трасиращи снаряди озари южния хоризонт. Една ракета на „Хамас“ прелетя опасно близо до летище „Бен Гурион“, но бе взривена в небето от противоракетната установка „Железен купол“69. В терминала всичко изглеждаше нормално, освен група туристи християни, които се бяха скупчили, вцепенени от страх, около един телевизионен екран. Никой не забеляза покойния бъдещ шеф на израелското разузнаване, докато той си проправяше път сред множеството, метнал на рамо пътната си чанта. На паспортния контрол Алон заобиколи дългата опашка и мина през една врата, запазена за полевите агенти на Службата, които се завръщаха от мисии в чужбина. Четирима охраняващи агенти от Службата пиеха кафе в чакалнята от другата страна. Те го поведоха по ярко осветения коридор към охранявана врата, отвъд която два джипа, американско производство, чакаха с включени двигатели в предутринния мрак. Габриел се настани на задната седалка на единия. Хлопването на бронираната врата накара тъпанчетата му да изпукат.
На отсрещната седалка лежеше копие от нощната разузнавателна сводка — любезен жест от страна на Узи Навот. Габриел отвори папката, когато кортежът зави по шосе № 1 и пое през Баб ал Уад — тясното като коридор дефиле, което отделяше крайбрежната равнина от Йерусалим. Страниците на сводката звучаха като каталог на ужасите от някакъв полудял свят. Арабската пролет се беше превърнала в Арабско бедствие. Радикалният ислям сега контролираше територия, която се простираше от Афганистан до Нигерия — постижение, за което дори Бин Ладен не беше мечтал. Това щеше да е смешно, ако не беше толкова опасно… и толкова напълно предвидимо. Американският президент бе позволил на стария ред да се сгромоляса без готова приложима алтернатива — безразсъден акт, който нямаше прецедент в съвременното държавно управление. И по някаква причина той бе избрал точно този момент, за да хвърли Израел на вълците. „Узи извади късмет“ — помисли си Габриел, като затвори папката. Узи бе успял да държи пръста си в дигата70. Сега на Габриел оставаше да построи ковчега. Защото потопът идваше и нямаше нищо, което би могло да се направи, за да бъде спрян.
Когато стигнаха до покрайнините на Йерусалим, звездите вече избледняваха и небето над Западния бряг започваше да светлее. Сутрешният трафик изпълваше улица „Яфа“, но улица „Наркис“ спеше под наблюдението на охранителен отряд на Службата. Ели Лавон не беше преувеличил неговите мащаби. Имаше екипи в двата края на улицата и още един пред малката жилищна сграда от варовик на номер 16. Докато вървеше по градинската алея, Алон осъзна, че няма ключ в себе си. Това беше без значение — Киара бе оставила вратата отключена. Той пусна чантата си на пода в антрето. После, като забеляза безупречно подредения хол, я вдигна и я понесе към дъното на коридора.
69
„Железен купол“, също известна и като „Желязна шапка“, е израелска система за противоракетна отбрана, която функционира при всякакви метеорологични условия. — Б.пр.
70
Авторът прави аналогия с легендата за холандското момче, което запушило с пръст пробойна в дигата и спасило страната си. — Б.пр.