Вратата на детската бе леко открехната. Габриел я отвори широко и надникна вътре. Някога тя беше неговото ателие. Сега в нея имаше две детски креватчета: едното с розови постелки, а другото — със сини. По килима маршируваха жирафи и слонове. По стените се носеха пухкави облачета. Чувство за вина жегна Габриел — в негово отсъствие Киара бе свършила сама цялата работа. Като прокара длан по повърхността на масата за смяна на пелени, го връхлетя спомен. Беше вечерта на 18 април 1988 година. Той се беше върнал у дома след убийството на Абу Джихад в Тунис и бе заварил Дани да страда от силна треска. Онази нощ Габриел бе държал в прегръдките си изгарящото от температура дете, докато пред очите му непрекъснато се нижеха картини на огън и смърт. Три години по-късно детето му беше мъртво.
Очевидно това имаше нещо общо с мъж на име Тарик.
Алон затвори вратата и влезе в спалнята. На стената висеше портретът му в естествен размер, нарисуван от Леа след операцията „Божи гняв“. Под него спеше Киара. Той остави чантата си на пода в стенния гардероб, свали обувките и дрехите си и легна на леглото до нея. Тя лежеше неподвижно, очевидно не бе усетила неговото присъствие. После внезапно попита:
— Харесва ли ти, скъпи?
— Детската стая ли?
— Да.
— Много е красива, Киара. Иска ми се само да беше оставила аз да нарисувам облаците.
— И на мен ми се искаше — отвърна тя, — но се страхувах, че може да е вярно.
— Кое?
Киара не каза нищо повече. Габриел затвори очи. И за първи път от три дни заспа.
Когато най-накрая се събуди, беше късно следобед и върху леглото падаха дълги и рехави сенки. Той пусна крака на пода и отиде в кухнята за кафе. Киара гледаше военните действия по телевизията. Една израелска бомба току-що бе паднала върху палестинско училище, пълно с жени и малки деца — или поне така твърдеше „Хамас“. Изглежда, нищо не се беше променило.
— Трябва ли да гледаме това?
Киара намали звука. Тя носеше свободни копринени панталони, златисти сандали и блуза за бременни, която падаше елегантно над наедрелите ѝ гърди и корем. Лицето ѝ беше непроменено. Нещо повече, Киара беше по-лъчезарно красива, отколкото си я спомняше. Изведнъж съжали за месеца, който бе прекарал без нея.
— Има кафе в термоса.
Габриел си наля една чаша и я попита как се чувства.
— Сякаш всеки момент ще се пръсна.
— А ще го направиш ли?
— Лекарят казва, че те може да се родят по всяко време.
— Има ли някакви усложнения?
— Околоплодната течност започва да намалява и едното дете е малко по-дребно от другото.
— Кое от двете?
— Момиченцето. Момченцето е добре. — Тя се вгледа в него за миг. — Скъпи, знаеш, че в някакъв момент трябва да изберем име за него.
— Знам.
— Би било добре да го направим, преди да се родят.
— Предполагам, че е така.
— Моше е хубаво име.
— Да.
— Винаги съм харесвала Яков.
— Аз също. Той е добър офицер. Но има един иранец, който ще се радва никога повече да не го вижда.
— Реза Назари ли?
Габриел вдигна очи от кафето си.
— Откъде знаеш името му?
— Получавах редовно информация по време на отсъствието ти.
— Кой те информираше?
— Кой, мислиш? — отвърна с усмивка Киара. — Те ще дойдат на вечеря, между другото.
— Не може ли да го направим друга вечер? Току-що се прибрах у дома.
— Защо не му кажеш, че си твърде уморен? Сигурна съм, че той ще разбере.
— Ще бъде по-лесно да убедя „Хамас“ да спре да ни обстрелва с ракети — отвърна той уморено.
По залез-слънце Габриел се изкъпа и облече. След това отиде с кортежа си до пазара Махане Йехуда, където, следван от бодигардовете си, купи необходимите хранителни продукти за вечерята. Киара му беше дала списък, който той остави да лежи смачкан в джоба на палтото си. Вместо това напазарува по интуиция — неговия предпочитан метод, и задоволи всяка своя прищявка и желание: ядки, сушени плодове, хумус, баба гануш71, хляб, израелска салата със сирене фета, сготвен ориз с месо, както и няколко бутилки вино от Галилея и Голан. Докато минаваше, няколко души се обърнаха да го погледнат, но иначе присъствието му на претъпкания пазар остана незабелязано.
71
Типично за арабската кухня и Близкия изток ястие, което много прилича на кьопоолуто, но освен патладжани, основна съставка е сусамовият тахан. — Б.пр.