— Чух, че жена ти е заминала днес от града — каза Сиймор най-накрая.
— Каква друга поверителна информация е споделил шефът на моята служба с теб?
— Спомена нещо за някаква картина.
— Тя не е просто някаква картина, Греъм. Тя е на…
— Караваджо — довърши изречението му Сиймор. После се усмихна и добави: — Спец си по намирането на разни неща, нали?
— Това комплимент ли беше?
— Предполагам, че да.
Греъм отпи от виното си. Габриел го попита защо Узи Навот е ходил в Лондон.
— Разполагаше с разузнавателни сведения, които искаше да видя. Трябва да призная — добави Сиймор, — че изглеждаше в добро настроение за човек в неговото положение.
— Какво е положението му?
— Всички в занаята знаят, че Узи си тръгва — отговори Греъм — и оставя след себе си ужасен хаос. Целият Близък изток е в пламъци и нещата ще станат по-зле, преди да се подобрят.
— Не Узи създаде този хаос.
— Така е — съгласи се Сиймор, — американците го създадоха. Президентът и неговите съветници твърде много бързаха да се разделят с арабските диктатори. Сега президентът е изправен пред един полудял свят и няма никаква представа какво да прави с него.
— А ако ти беше съветник на президента, Греъм?
— Щях да му кажа да възстанови диктаторите. Това работеше преди и може отново да проработи.
— Всички царски коне и всички царски воини.7
— А ти какво мислиш?
— Старият ред е нарушен и не може да бъде възстановен. Освен това — добави Габриел, — именно старият ред стана причина за появата на Бин Ладен и джихадистите.
— А когато джихадистите се опитат да изтрият еврейската държава от Дома на исляма8?
— Те се опитват, Греъм. И в случай че не си забелязал, нямат голяма нужда и от Обединеното кралство. Харесва ли ти или не, ние сме заедно в това.
Блекбърито на Алон завибрира. Той погледна към екрана му и се намръщи.
— Какво има? — попита Сиймор.
— Ново прекратяване на огъня.
— Колко време ще трае то?
— Предполагам, че докато „Хамас“ не реши да го наруши. — Габриел сложи мобилния си телефон на масичката за кафе и погледна с любопитство Греъм. — Щеше да ми казваш какво правиш в апартамента ми.
— Аз имам проблем.
— Как се нарича той?
— Куин — отговори Сиймор. — Еймън Куин.
Алон потърси името в базата данни в паметта си, но не откри съвпадение.
— Ирландец ли е? — попита.
Сиймор кимна утвърдително.
— Член на ИРА ли е?
— От най-лошите.
— Е, какъв точно е проблемът?
— Преди много години аз допуснах грешка и загинаха хора.
— И Куин беше отговорен за това?
— Куин запали фитила, но в крайна сметка аз бях отговорен. Това е удивителното в нашия занаят. Грешките ни винаги се връщат да ни преследват и рано или късно всички дългове се плащат. — Греъм вдигна чашата си към Габриел. — Можем ли да пием за това?
7.
Виа Грегориана, Рим
Целия следобед небето бе надвиснало заплашително. Накрая, в десет и половина вечерта, изсипалият се проливен дъжд за кратко време превърна Виа Грегориана във венециански канал. Греъм Сиймор стоеше до прозореца, гледайки как плътните дъждовни струи плющяха по терасата, но в мислите си беше в изпълненото с надежди лято на 1998 година. Съветският съюз беше само спомен. Икономиките на Европа и Америка се развиваха бурно. Джихадистите на Ал Кайда фигурираха само в правителствените информационни бюлетини и убийствено скучните семинари за бъдещите заплахи.
— Ние се заблуждавахме, като си мислехме, че сме стигнали до края на историята — заговори той. — Имаше хора в Парламента, които действително предложиха да се разформирова Службата за сигурност и МИ6 и всички ние да бъдем изгорени на кладата. — Погледна през рамо. — Дни на щастие и безгрижие. Дни на заблуда.
— Не и за мен, Греъм. По онова време аз бях извън занаята.
— Спомням си. — Сиймор извърна очи от Габриел и отново се загледа в шибащия стъклото дъжд. — Тогава живееше в Корнуол, нали? В онази малка вила на брега на река Хелфорд. Първата ти съпруга беше в психиатричната болница в Стафорд, а ти я издържаше, като почистваше картини за Джулиан Ишърууд. И имаше едно момче, което живееше в съседната къща. Името му ми убягва.
— Пийл — каза Габриел. — Името му беше Тимъти Пийл.
— А, да, младият господин Пийл. Така и не разбрахме защо прекарваше толкова много време с него. И после осъзнахме, че той е връстник на сина ти, когото загуби при бомбения атентат във Виена.
7
Стих от популярна английска детска песничка за Хъмпти-Дъмпти, който е и герой в романа „Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол. — Б.пр.
8
Земите, в които ислямът прилага своята система от закони и механизми, за да доминира над немюсюлманите, се определят като Дар ал ислям, т.е. Домът на исляма. — Б.пр.