Когато кортежът на Алон се върна на улица „Наркис“, до тротоара бе паркирано пежо лимузина. Горе той намери Киара и Геула Шамрон в дневната, заобиколени от торби с дрехи и други продукти. Ари вече се бе оттеглил на терасата да пуши. Габриел разсипа салатите в чинии и ги нареди на кухненския плот като шведска маса. След това сложи ориза с месо да се стопли във фурната и наля две чаши от любимото си израелско вино „Совиньон Блан“, които занесе на терасата. Беше тъмно и бе излязъл студен вятър. Миризмата на турските цигари на Шамрон се смесваше с острия аромат на евкалиптовото дърво, което растеше в предната градина на сградата. Алон си помисли, че това е странно успокояващ мирис. Той подаде чаша вино на Ари и седна до него.
— Бъдещите шефове на Службата — каза Шамрон с леко укорителен тон — не пазаруват на Махане Йехуда.
— Правят го, ако съпругата им е с размерите на цепелин.
— Ако бях на твое място, щях да запазя за себе си подобни мисли. — Ари се усмихна, наклони чашата си към Габриел и каза: — Добре дошъл у дома, синко.
Алон отпи от виното, но не каза нищо. Взираше се в южното небе в очакване на светла диря от изстреляна ракета и блясъка от ответния изстрел на противоракетната установка „Железен купол“. Добре дошъл у дома…
— Тази сутрин пих кафе с премиера — продължи Шамрон. — Той ти изпраща поздрави. Освен това иска да знае кога възнамеряваш да положиш клетвата си.
— Той не знае ли, че съм мъртъв?
— Добър опит.
— Ще ми трябва известно време, което да прекарам с децата си, Ари.
— Колко време?
— Ако приемем, че са здрави — отвърна замислено Габриел, — мисля, три месеца.
— Три месеца са много време без шеф.
— Ние няма да бъдем без шеф. Имаме Узи.
Шамрон бавно смачка цигарата си.
— Още ли възнамеряваш да го задържиш?
— Насила, ако е необходимо.
— Как ще го наричаме?
— Ще го наричаме Узи. Това име е чудесно.
Алон погледна надолу към младите охранители, които кръстосваха из тихата улица. Той никога повече нямаше да стъпи на обществено място без тях. Същото се отнасяше за съпругата и децата му. Шамрон понечи да запали цигара, но спря.
— Не мога да кажа, че премиерът ще се зарадва за тримесечния отпуск по бащинство. Всъщност — добави Ари — той се чудеше дали си готов да предприемеш дипломатическа мисия от негово име.
— Къде?
— Във Вашингтон — отговори Шамрон. — Нашите отношения с американците биха могли да бъдат малко реставрирани. Ти винаги си се разбирал добре с американците. Дори президентът, изглежда, те харесва.
— Аз не бих се изразил толкова крайно.
— Ще предприемеш ли това пътуване?
— Някои картини не могат да се реставрират, Ари. Същото важи и за някои отношения.
— Ще имаш нужда от американците, когато оглавиш Службата.
— Ти винаги си ми казвал да се държа на разстояние от тях.
— Светът се промени, синко.
— Така е — кимна Габриел. — Американският президент пише любовни писма на аятолаха. А на нас… — Той равнодушно сви рамене, но не каза нищо повече.
— Американските президенти идват и си отиват, но ние, шпионите, оставаме.
— Иранците също — отбеляза Алон.
— Поне Реза Назари няма да захранва с повече лъжи Службата. За сведение — добави Ари, — аз никога не съм имал добро мнение за него.
— Защо не каза нищо?
— Направих го. — Шамрон все пак запали нова цигара. — Между другото, той се е върнал в Техеран. И най-добре да стои там. В противен случай руснаците вероятно ще го убият. — Ари се усмихна. — Твоята операция успя да посее семето на недоверието между двама от противниците ни.
— Дано от него да порасне много голямо дърво.
— Кога ще е следващият удар?
— Статията ѝ ще излезе в неделното издание.
— Руснаците ще отрекат, разбира се.
— Но никой няма да им повярва — каза Габриел — и ще си помислят добре, преди отново да стрелят по мен.
— Ти ги подценяваш.
— Никога.
Помежду им настъпи тишина. Алон се заслуша в шумоленето на вятъра сред клоните на евкалиптовото дърво и нежния глас на Киара, който идваше от хола. Струваше му се, че е бил в Южна Арма преди цяла вечност. Дори Куин се изплъзваше от ръцете му. Куин, който можеше да изработи запалителен снаряд, движещ се със скорост триста метра в секунда. Куин, който се бе запознал в Либия с палестинеца Тарик ал Хурани.
— Така ли си представяше, че ще бъде? — попита тихо Шамрон.