По-късно същия ден в Лондон „Сънди Телеграф“ публикува ексклузивен материал, свързващ Русия и нейното външно разузнаване с убийството на принцесата, бомбения атентат на Бромптън Роуд, убийството на четиримата агенти от МИ6 в Западен Корнуол и кървавата баня в Кросмаглен, Северна Ирландия. Операцията, казваше се във вестника, е била репресивна мярка заради отнемането на доходоносните руски права за сондиране в Северно море и измяната на Маделин Харт — руската „спяща“ агентка, която за кратко бе споделяла леглото на премиера Ланкастър. Тя била поръчана от руския президент, а Алексей Розанов — офицерът от СВР, открит неотдавна мъртъв в Германия, бил ръководил нейното изпълнение. Неговият главен таен агент бил Еймън Куин — атентаторът от Ома, превърнал се в международен наемник. Сега Куин бил изчезнал и бил обект на глобално издирване.
Реакцията след статията беше бърза и бурна. Министър-председателят Ланкастър осъди действията на Кремъл, окачествявайки ги като „варварски“ — мнение, което бе повторено отвъд Атлантическия океан, във Вашингтон, където политици от двете страни на политическата барикада призоваха за изключване на Русия от Г-8 и от други икономически клубове на Запада. В Москва говорителят на Кремъл отхвърли статията на „Телеграф“ като антируска пропаганда и призова журналистката Саманта Кук да разкрие самоличността на източниците си, което тя упорито отказа да направи по време на поредица от телевизионни интервюта. Тези, които бяха в течение, предположиха, че израелците със сигурност са помогнали. В крайна сметка, отбелязаха те, руската операция бе отнела живота на една легенда. Ако някой е искал руска кръв, това са били израелците.
Никой от израелската държавна администрация не се съгласи да коментира публикацията в „Телеграф“ — нито от кабинета на министър-председателя, нито от Министерството на външните работи, и със сигурност не и от булевард „Цар Саул“, където звъненето по външните линии оставаше без отговор. Обаче една малка публикация в клюкарски израелски уебсайт предизвика коментари. В нея се посочваше, че легендарният израелски оперативен агент, който бе починал при бомбения атентат на Бромптън Роуд, наскоро е бил забелязан на пазара Махане Йехуда и си изглеждал съвсем добре. Неидентифициран сътрудник от неназовано министерство отхвърли съобщението като „пълни глупости“.
Но съседите му на улица „Наркис“, ако не бяха готови да го бранят докрай, биха разказали различна история. Същото се отнасяше и за персонала в медицинския център „Хадаса“, и за двамата равини, които го забелязаха късно същия следобед да поставя камъче72 върху един гроб на Елеонския хълм. Те не се опитаха да го заговорят, защото видяха, че скърби. Той излезе от гробището по здрач и пресече Йерусалим, за да отиде на хълма Херцел. Там имаше една жена, която трябваше да знае, че все още е сред живите, макар че нямаше да си спомня за него, след като той си отидеше.
84.
Хълмът Херцел, Йерусалим
Докато пътуваше от Елеонския хълм, заваля слаб сняг над разделения Божи град на хълма. Той покри малката кръгова алея на психиатричната болница „Маунт Херцел“ и облече в бяло клоните на пинията в оградената със зид градина. Леа гледаше разсеяно снега през прозорците на общата всекидневна. Тя седеше в инвалидната си количка. Косата ѝ бе прошарена и късо подстригана съгласно изискванията на болницата, ръцете ѝ бяха деформирани и покрити с белезникави белези. Нейният лекар — приличащ на равин кръглолик мъж с удивителна разноцветна брада, бе накарал другите пациенти да напуснат всекидневната. Той не изглеждаше много изненадан да види, че Габриел е все още жив. Докторът се грижеше за Леа повече от десет години. Той знаеше неща за легендарния шпионин, които другите не знаеха.
— Трябваше да ме предупредите, че всичко това е било измама — каза лекарят. — Можехме да направим нещо, за да я предпазим. Както можеше да се очаква, вашата смърт предизвика доста вълнения.
— Нямаше време.
— Сигурен съм, че сте имали основателна причина — каза докторът с укоризнен тон.
— Така е. — Габриел изчака да минат няколко секунди, за да се уталожи напрежението между тях. — Никога не знам до каква степен тя разбира.