— Защо не ми каза по-рано? — попита Габриел.
— Мислех, че ще бъде приятна изненада.
— Мразя изненадите.
— Знам. — Устните ѝ се извиха в красива усмивка.
— Какво стана?
— Не се чувствах добре този следобед, затова се обадих на лекаря. Той смята, че трябва да приключваме с това.
— Кога?
— Тази вечер, скъпи. Трябва да отидем в болницата.
Габриел стоеше неподвижен като бронзова статуя.
— Сега е моментът да ми помогнеш да се изправя — каза Киара.
— О, да, разбира се.
— И не забравяй чантата.
— Чакай… Какво?
— Куфара, скъпи. Ще имам нужда от нещата си в болницата.
— Да, в болницата.
Той помогна на Киара да слезе по стълбите и да мине по градинската алея, като през цялото време се укоряваше, че при планирането си бе пропуснал да предвиди възможността за снеговалеж. На задната седалка на джипа тя отпусна глава на рамото му и затвори очи, за да си почине. Габриел вдишваше опияняващия аромат на ванилия и гледаше как снегът танцува по стъклото. Помисли си, че снегът е красив. Беше най-красивото нещо, което някога бе виждал.
85.
Буенос Айрес
Не че нямаха нещо по-добро за вършене тази пролет. В крайна сметка дори и най-безучастните наблюдатели — историческите идиоти, както Греъм Сиймор често ги наричаше в по-мрачните си моменти — разбираха, че светът опасно излизаше извън контрол. Поради недостиг на хора Сиймор възложи задачата само на един агент. Това обаче нямаше значение, защото му беше нужен само един агент. Той даде на мъжа пълно с пари куфарче и значителна оперативна свобода на действие. Куфарчето дойде от един магазин на Джърмин Стрийт. Парите бяха американски, защото в преизподнята на шпионския свят доларите си оставаха резервната валута.
Тази пролет мъжът пътуваше под много имена, като нито едно от тях не беше неговото собствено име. В действителност, в този конкретен момент от живота и кариерата му, той наистина си нямаше име. Родителите му, с които наскоро отново се бе събрал, се обръщаха към него с името, което му бяха дали при раждането. В работата обаче агентът бе известен само с четирицифрения си код. Апартаментът му в Челси официално бе собственост на компания, която не съществуваше. Той бе стъпвал там само веднъж.
Търсенето му го отведе на много опасни места, което нямаше никакво значение, защото самият той беше опасен човек. Агентът прекара няколко дни в Дъблин — опасния кръстопът на наркотици и размирици, след това прескочи до Лисабон със слабата надежда, че връзката на мишената му с града не е само повърхностна. Един неприятен слух — от прихванат имейл до Истанбул — го отведе до едно затънтено село в Беларус. Там той се срещна с източник, който твърдеше, че е видял мишената в контролиран от „Ислямска държава“ район на Сирия. С неохотната благословия на Лондон агентът прекоси границата пеш и преоблечен като арабин, отиде до къщата, където се говореше, че живее мишената. Къщата беше празна, с изключение на няколко парчета кабел и тетрадка, в която имаше няколко чертежа на бомби. Той прибра тетрадката и се върна в Турция. По пътя видя сцени на жестокост, които скоро нямаше да забрави.
Краят на февруари го завари в Мексико Сити, където чрез подкуп се сдоби със следа, която го отведе в Панама. Агентът прекара там една седмица, наблюдавайки празен апартамент на Плая Фаральон. След това по интуиция отлетя за Рио де Жанейро, където един пластичен хирург със съмнителна клиентела призна, че неотдавна е променил външния вид на мишената. Според лекаря, пациентът твърдял, че живее в Богота, но при посещението си там агентът откри само една объркана жена, която може би носеше неговото дете. Жената му предложи да го потърси в Буенос Айрес, което той и направи. И точно там в един хладен следобед в средата на април един стар дълг трябваше да бъде платен.
Той беше готвач в ресторант, наречен „Брасри Петанк“, в южната част на квартала Сан Телмо. Апартаментът му бе зад ъгъла, на третия етаж в сграда, която изглеждаше така, сякаш е била взета от булевард „Сен Жермен“. От другата страна на улицата имаше кафене, където Келър седна да пие кафе на една маса на тротоара. Той носеше шапка с периферия и слънчеви очила; косата му имаше здравословния блясък на преждевременно прошарен мъж. Отстрани изглеждаше, че чете испанско литературно списание, но не беше така.