Обаче Либия не е била единственият държавен спонсор на ИРА. КГБ също е оказвало материална подкрепа на терористите в опит да създаде хаос във Великобритания и по този начин да отслаби Атлантическия алианс. През изминалия четвърт век след разпадането на Съветския съюз се промениха много неща, но подклаждането на разногласия между държавите от Западния алианс си остава основна цел на Русия при управлението на Владимир Путин. В действителност най-голямото желание на Путин е да види пълния крах на НАТО, за да може да възстанови изгубената Руска империя, без натрапчивият Запад да стои на пътя му. Под негово ръководство Русия отново тайно изпраща пари на крайни политически партии — както леви, така и десни — в Западна Европа. Както изглежда, Путин не го е грижа особено за политиката на неговите приятели, стига те да се противопоставят на САЩ и възгледите им за света да са горе-долу като неговите. А и той няма своя собствена реална политика. Путин е клептократ73 и няма друга философия, освен циничното упражняване на властта.
Габриел Алон за първи път мери сили с Русия в романа „Московска афера“, който бе публикуван през лятото на 2008 г., когато Москва беше залята от приходите от петрол и критиците на Кремъл бяха убивани по улиците. За съжаление, романът се оказа пророчески. Да разгледаме действията на Кремъл в последно време. Той застана на страната на кървавия клиентелистки режим в Сирия. Кремъл се съгласи да продаде на Иран модерни противосамолетни ракети. Крим и Източна Украйна са под руски контрол. Въоръжени с ядрени ракети бомбардировачи прелитат ниско над съюзници на НАТО. Наистина два руски бомбардировача неотдавна предприеха рискована разходка над Ламанша с изключени транспондери, разстройвайки гражданското въздухоплаване в продължение на часове. Докато Западът орязва бюджета си за отбрана, Червената армия се модернизира с бързи темпове. Путин говори открито за използването на тактически ядрени оръжия, за да защити своите завоевания.
Британският външен министър Филип Хамънд с право е разтревожен от това, което вижда. През март 2015 г. той описа Русия като „единствената най-голяма заплаха“ за сигурността на Великобритания. Месец по-късно обаче президентът Обама предложи коренно различно мнение, с което определи Русия като „регионална сила“, чиито действия са продиктувани по-скоро от слабост, отколкото от сила. Изводът, който се налага от това, е, че с нахлуването в Украйна и анексирането на Крим Владимир Путин всъщност губи. Де да беше така. Путин печели, което означава, че Украйна е само предпремиера на предстоящи спектакли.
Благодарности
Задължен съм на съпругата ми Джейми Гангъл, която ме изслушваше търпеливо, докато работех над различните обрати на „Английският шпионин“, а след това умело редактира сто страници от купчината листове, която евфемистично наричах „първа чернова“. Без постоянната ѝ подкрепа и забележителното ѝ внимание към детайла моят ръкопис нямаше да бъде завършен преди крайния срок. Моят дълг към нея и моята любов са неизмерими. Децата ми — Лили и Николас, също бяха постоянен източник на вдъхновение за мен, докато работех над книгата. Аз съм във възторг от техните постижения.
Моят скъп приятел и дългогодишен редактор Луис Тоскано внесе безброй подобрения — малки и големи — в романа. Осторожната ми коректорка Кети Кросби се погрижи в текста да няма печатни и граматически грешки. Всички грешки, които може да са убягнали на техния критичен поглед, са мои, а не техни.
От само себе си се разбира, че тази книга нямаше да бъде издадена без подкрепата на моя екип в „Харпър Колинс“, но аз все пак съм длъжен да го отбележа, защото те са най-добрите в бизнеса. Специални благодарности на Джонатан Бърнам, Брайън Мъри, Майкъл Морисън, Дженифър Барт, Джош Маруел, Тина Андреадис, Лесли Коен, Лия Василиевски, Робин Билардело, Марк Фъргюсън, Кати Шнайдер, Бренда Сийгъл, Каролин Бодкин, Дъг Джоунс, Кейти Островка, Ерин Уикс, Шон Никълс, Ейми Бейкър, Мери Сасо, Дейвид Коръл, Лия Карлсън-Станишич. Сърдечна благодарност и на моя екип от юристи — Майкъл Джендлър и Линда Рапапорт, за тяхната подкрепа и мъдри съвети.
Работейки над този роман, прегледах стотици книги, вестници, списания и уебсайтове — прекалено много, за да ги изброявам тук. Ще проявя небрежност обаче, ако не спомена изключителните познания и репортажи на Мартин Дилън, Питър Тейлър, Кен Конър, Марк Ърбан, Джон Муни и Майкъл О’Тул, и Тоби Харнден — автор на значимото проучване за Южноармаската бригада.
Този роман, както и предишните четиринайсет книги от поредицата за Габриел Алон, никога нямаше да бъде написан без съдействието на Дейвид Бул. За разлика от измисления Габриел Алон, Дейвид наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света и аз съм щастлив, че е мой приятел. Ако мъже като Дейвид управляваха света, моят герой щеше да води много спокоен живот. Може би той щеше да има възможността да реставрира онази картина на Караваджо. И несъмнено щеше да помоли Дейвид за съвет, преди дори да я докосне с пръст.
73
Клептокрацията е форма на управление, при която държавните решения са мотивирани главно от непосредствените материални интереси на тесен кръг хора, които са на власт. Политическите дейци на тази върхушка са наречени клептократи. — Б.пр.