— Не се притеснявай, любима. Ще те заболи съвсем малко.
Очите ѝ се разшириха от ужас. Тогава той завъртя рязко главата ѝ наляво, счупвайки гръбначния ѝ стълб, и я прегърна нежно, докато тя умираше.
Не беше обичайно Реджиналд Огилви да поема самотните часове на среднощната вахта, но загрижеността за безопасността на известната му пътничка го отведе на мостика на „Аврора“ рано тази сутрин. Той проверяваше прогнозата за времето на корабния компютър, с чаша кафе в ръка, когато мъжът на име Колин Ернандес се появи в горната част на стълбата, водеща от каютите към палубата, облечен целият в черно. Огилви вдигна рязко поглед и попита:
— Какво правите тук? — Обаче единственият отговор, който получи, бяха два куршума от стечкина със заглушител, които пробиха предницата на униформата му и разкъсаха сърцето му.
Чашата с кафе издрънча шумно на пода и Огилви, издъхнал начаса, се стовари до нея. Убиецът му отиде спокойно до пулта за управление, направи лека корекция в курса на яхтата и слезе по стълбата, по която бе дошъл. Главната палуба беше пуста, нямаше други членове на екипажа на вахта. Той спусна една от спасителните лодки в черното море, качи се в нея и освободи въжето.
Понесен от течението, Колин се полюшваше под балдахина от диамантенобели звезди, гледайки как „Аврора“ — един неуправляем, призрачен кораб, се носи на изток към морските пътища на Атлантическия океан. Той погледна светещия циферблат на часовника си. След това, когато таймерът показа нула, отново вдигна очи. Изтекоха още петнайсет секунди — достатъчно време, за да обмисли малко вероятната възможност бомбата да е била дефектна. Най-сетне хоризонтът се озари от блясък — ослепителнобялата светкавица на взрива, последвана от оранжево-жълтото зарево на вторичните експлозии и пожара.
Звукът беше като тътена на далечна гръмотевица. След това се чуваше само плисъкът на морските вълни в борда на лодката и вятърът. С натискането на един бутон Колин включи извънбордния двигател и гледа как „Аврора“ започна пътуването си към дъното. После обърна спасителната лодка на запад и даде газ.
3.
Карибските острови — Лондон
Първият признак за наличието на проблем се появи, когато агенцията за отдаване под наем на плавателни съдове „Пегасъс Глоубъл“ в Насау съобщи, че на нейно рутинно съобщение до един от корабите ѝ — 47-метровата луксозна моторна яхта „Аврора“, не е получила никакъв отговор. Оперативният център на „Пегасъс“ незабавно поиска помощ от всички търговски кораби и плавателни съдове за развлечение в близост до Подветрените острови и само след минути от екипажа на либерийски петролен танкер съобщиха, че са видели необичайно зарево в този район около 3,45 часа тази сутрин. Малко след това екипажът на кораб контейнеровоз забеляза една от спасителните лодки на „Аврора“ да плава празна, носена от течението, на около сто мили югоизточно от Густавия. Едновременно с това частен плавателен съд се натъкна на спасителни пояси и други плаващи отломки на няколко мили на запад. Страхувайки се от най-лошото, управата на „Пегасъс“ се обади на Британския върховен комисариат в Кингстън и информира почетния консул, че „Аврора“ е изчезнала и се предполага, че е потънала. След това управата изпрати копие на списъка на пасажерите, в който фигурираше кръщелното име на бившата принцеса. „Кажете ми, че не е тя“ — изрече невярващо почетният консул, но от управата на „Пегасъс“ потвърдиха, че пътничката наистина е била бившата съпруга на бъдещия крал. Консулът веднага позвъни на началниците си в Министерството на външните работи в Лондон и те определиха положението за достатъчно сериозно, за да бъде събуден премиерът Джонатан Ланкастър, в който момент кризата наистина започна.
Премиерът съобщи новината на бъдещия крал по телефона в един и половина, но изчака до девет часа, за да информира британския народ и света. Застанал с мрачно лице пред черната врата на Даунинг Стрийт № 10, той съобщи фактите, които бяха известни по това време. Бившата съпруга на бъдещия крал е пътувала до Карибите в компанията на Саймън Хейстингс Кларк и две нейни дългогодишни приятелки. На ваканционния остров Сен Бартелеми компанията се качила на луксозната моторна яхта „Аврора“ за планиран едноседмичен круиз. Загубен бил всякакъв контакт с кораба, били открити отломки на повърхността на морето. „Надяваме се и се молим принцесата да бъде намерена жива — заяви тържествено премиерът, — но трябва да се подготвим и за най-лошото.“
През първия ден на издирването не бяха открити никакви корабни останки или оцелели. Не бяха намерени такива нито на втория, нито на третия ден. След като разговаря с кралицата, премиерът обяви, че неговото правителство работи с презумпцията, че любимата принцеса е мъртва. Издирващите екипи в Карибския район насочиха усилията си към намирането по-скоро на останките от корабокрушението, отколкото на телата. Търсенето не трая дълго. И наистина, четиресет и осем часа по-късно един безпилотен батискаф, управляван от френския флот, откри „Аврора“ да лежи на морското дъно, на шестстотин метра дълбочина. Експертът, който разгледа видеоизображенията, заяви, че е очевидно, че корабът е претърпял някакъв вид катастрофа, почти със сигурност експлозия. „Въпросът е — каза той — дали тя е била нещастен случай, или е била умишлено предизвикана?“