Повечето хора в страната — според едно надеждно допитване — отказаха да повярват, че нея наистина я няма. Надеждите им се осланяха на факта, че бе намерена само едната от двете спасителни лодки на „Аврора“. Сигурно, твърдяха хората, тя е била отнесена от течението в открито море или е била изхвърлена на брега на някой безлюден остров. Един ползващ се с лоша слава уебсайт стигна дотам да съобщи, че е била забелязана на Монсерат. Друг заяви, че принцесата си живее спокойно на крайбрежието в графство Дорсет. Любителите на конспирации съчиниха сензационни истории за заговор да бъде убита принцесата, замислен от Тайния съвет на кралицата и изпълнен от Секретната разузнавателна служба на Великобритания, по-известна като МИ6. Върху нейния шеф Греъм Сиймор бе оказан силен натиск да публикува абсолютно опровержение на тези твърдения, но той твърдо отказа.
— Това не са твърдения — каза той на външния министър по време на напрегната среща в голямата централа на службата, намираща се на брега на реката. — Това са небивалици, разпространявани от хора с психични разстройства, и аз няма да ги удостоя с отговор.
Неофициално обаче Сиймор вече бе стигнал до извода, че експлозията на борда на „Аврора“ не е била нещастен случай. До същото заключение бе стигнал и неговият колега, шефът на Генералната дирекция за външна сигурност (ГДВС) — авторитетната френска разузнавателна служба. Техният анализ на видеоизображенията на корабните останки бе установил, че „Аврора“ е била взривена от бомба, експлодирала под палубата. Но кой бе внесъл тайно устройство на борда на кораба? И кой бе задействал детонатора? Основен заподозрян на ГДВС беше мъжът, нает на мястото на изчезналия готвач на „Аврора“ вечерта преди яхтата да напусне пристанището. Французите изпратиха на МИ6 видеозапис с лошо качество от пристигането му на летището в Густавия, заедно с няколко неясни снимки, заснети от охранителните камери на няколко магазина. На тях се виждаше мъж, на когото не му пукаше, че ще бъде сниман.
— Не ми прилича на човек, който би потънал с кораба — каза Сиймор на събранието на неговите старши служители. — Този мъж е жив. Разберете кой е той всъщност и къде се крие, за предпочитане преди франсетата.
Той беше като шепот в полутъмен параклис, като висящ конец от подгъва на излязла от употреба дреха. Те пуснаха снимките за издирване в компютрите. И когато не намериха съвпадение, го потърсиха по старомодния начин: чрез обикаляне на улиците и пликове с пари — американски пари, разбира се, защото в пъкления свят на шпионажа доларите си оставаха резервната валута. Агентът на МИ6 в Каракас не можа да открие никаква следа от него. Нито пък намек за майка с поетична душа от английско-ирландски произход или баща испанец, който притежава бизнес. Адресът от паспорта му се оказа на изоставен парцел в един каракаски бедняшки квартал; последният му известен телефонен номер беше отдавна закрит. Един платен агент във венесуелските тайни служби заяви, че е чул слухове за връзка с Фидел Кастро, но източник, близък до кубинското разузнаване, промърмори нещо за колумбийските картели. „Може би някога — каза един некорумпиран полицай в Богота, — но той отдавна се раздели с наркобароните. Последното нещо, което чух, е, че живее в Панама с една от бившите любовници на Нориега. Той имаше няколко милиона, скрити в офшорна панамска банка, и апартамент до плажа в Плая Фаралон.“ Бившата любовница отрече да го познава, а управителят на въпросната банка, след като прие подкуп от десет хиляди долара, не можа да намери информация за каквито и да е сметки на негово име. Що се отнася до жилището край плажа във Фаралон, един съсед не си спомняше почти нищо за външния му вид, но помнеше гласа му. „Говореше с особен акцент — каза той. — Звучеше така, сякаш е от Австралия. Или пък от Южна Африка?“