Едва късно следобед Петерсон се накани да го освободи. Старшина Баер мълчаливо го придружаваше на излизане от килията, сякаш щеше да го води на бесилото, а не да го пусне на свобода. Баер неохотно му върна куфара и реставраторските принадлежности и му връчи дебел меднозлатист плик с личните му вещи. Габриел внимателно направи инвентаризация на нещата си. Баер погледна часовника си, сякаш го чакаха неотложни задачи. Дрехите на Габриел явно бяха изсипани от куфара, претърсени и безразборно натъпкани обратно. Някой беше излял вътре флакон с разтворител. Баер наклони глава на една страна: Съжалявам, драги, но тези неща се случват, когато се сблъскаш с полицията.
Във вътрешния двор бе спрял черен мерцедес-лимузина, заобиколен от дузина униформени полицаи. По прозорците наоколо се виждаха други полицаи и секретарки, които искаха да видят как откарват израелския убиец. Когато Габриел се приближи до колата, задната врата се отвори и отвътре блъвна облак цигарен дим. Габриел хвърли един поглед към прикритата с тъмни стъкла задна седалка и установи източника на дима.
Той се закова на място — ход, който силно изненада Баер. След това Габриел неохотно направи още няколко крачки и се настани на задната седалка. Баер затвори вратата и колата мигновено потегли, гумите й се плъзнаха по мокрите плочи.
Шамрон не го погледна. Той гледаше навън през прозореца, към следващото бойно поле, мислите му бяха насочени към следващата акция.
5.
Цюрих
За да стигнат до летище „Клотен“, трябваше отново да се изкачат с колата по склона на Цюрихбер. Когато наближиха най-високата част, елегантните вили отстъпиха назад и те навлязоха в крайречна равнинна местност, белязана с грозни еднообразни зелени ивици трева. А когато следобедното слънце се опитваше да пробие облаците, колата бавно пътуваше по задръстеното шосе с две ленти в предградията. Друга кола ги следваше. Човекът на предната й седалка можеше да е и Петерсон.
Ари Шамрон бе пристигнал в Цюрих като официално лице, но беше прибягнал към облеклото и маниерите на хер Хелер — самоличност, която използваше за прикритие при честите си пътувания из Европа. Хер Рудолф Хелер от „Хелер Ентърпрайсис ООД“ — международна фирма с рисков капитал, с офиси в Лондон, Париж, Берлин, Берн и Насау. Неговите многобройни критици биха казали, че фирмата „Хелер Ентърпрайсис“ е специализирана в извършване на убийства и предателства, в нанасяне на тежки телесни повреди и в изнудване. „Хелер Ентърпрайсис“ беше фирма от старата икономика, както твърдяха критиците. Онова, от което булевард „Кинг Саул“ имаше нужда, за да се отърси от дългата зима на отчаянието си, бе нов шеф за новия икономически свят. Но хер Хелер се бе вкопчил в ключовете на директорския кабинет с една от своите патентовани железни хватки и малцина в Израел, в това число министър-председатели, биха могли да съберат куража да ги изтръгнат от ръцете му.
За братството на преданите си съратници Шамрон беше легенда. Габриел ги бе виждал веднъж. Но Шамрон бе също така лъжец, неразкаял се, непоправим лъжец. За него лъжата бе нещо съвсем естествено, той лъжеше, защото не знаеше друг начин, а самият Габриел бе лъган от него многократно. За известно време техните отношения бяха като между баща и син. Но бащата започна да се държи като човек, който играе комар или пие, или спи с много жени и затова трябва да лъже децата си, тъй че сега Габриел го мразеше така, както само един син може да мрази баща си.
— Какво правиш тук? Защо просто не прати някого от бернската гара, за да ме вземе?
— Защото ти си прекалено важен, за да те поверя на някого от гарата. — Шамрон запали още една от зловонните си турски цигари и яростно щракна капачката на запалката. — Освен това моето идване беше едно от условията за освобождаването ти, поставени от хер Петерсон и неговите приятели от Външното министерство. Швейцарците много обичат да ми крещят, когато някой от нашите агенти изпадне в беда. Не знам защо. Предполагам, че това подсилва чувството им за превъзходство — забравят старите си грехове и така се чувстват по-добре.
— Кой е Петерсон?
— Герхард Петерсон работи в отдел „Анализи и защита“.
— Какво е това, дявол го взел?
— Новото име на Швейцарското вътрешно министерство. То отговаря за националната сигурност, за контраразузнаването и разследва швейцарците, заподозрени в държавна измяна. Петерсон е вторият човек в отдела. Той ръководи всички операции.