— Как го убеди да ме пусне?
— Изиграх ролята на раболепния евреин. Дадох им обичайните обещания, че няма да работим на швейцарска територия, преди първо да се допитаме до хер Петерсон и неговите началници от службите за сигурност. Също така им разказах за един швейцарски производител на оръжие, който пробутва спусъкови механизми на терористи на свободния пазар. Предложих им сами да се справят с положението, преди някой друг да вземе работата в ръцете си.
— Ти винаги имаш по някой скрит коз.
— Моят опит ми подсказва, че човек никога не е достатъчно подготвен.
— Мислех, че срокът на назначението ти е изтекъл.
— Трябваше да изтече преди шест месеца, но министър-председателят ме помоли да остана още. Имайки предвид настоящето положение в териториите, ние двамата решихме, че сега не му е времето да се сменя ръководството на булевард „Кинг Саул“.
Шамрон вероятно сам бе организирал въстанието, както си помисли Габриел. Какъв по-добър начин да покаже, че е незаменим? Не, това бе прекалено дори за него.
— Моето предложение все още остава в сила.
— Кое по-точно?
— Заместник изпълнителен директор.
— Не, благодаря.
Шамрон сви рамене:
— Разкажи ми какво се случи. Искам да знам всичко от началото до края.
Габриел до такава степен нямаше доверие на Шамрон, че помисли да му представи един съкратен вариант на случилото се, основаващ се на теорията: Колкото по-малко знае Шамрон, толкова по-добре. Но поне щеше да има нещо ново, за което да разговарят, вместо да подхванат отново старите словесни битки, затова Габриел разказа на Шамрон всичко, като започна с пристигането си с нощния влак от Париж и завърши с ареста си и разпитите. Докато Габриел говореше, Шамрон гледаше през прозореца на колата и въртеше запалката в ръцете си: по посока на часовниковата стрелка и обратно, по посока на часовниковата стрелка и обратно…
— Ти видя ли трупа?
— Много професионална работа — с един изстрел в окото. Вероятно е издъхнал още преди да падне на пода. Не е имало нужда от coup de grace7.
— Някой от полицаите удрял ли те е?
— Не.
Шамрон изглеждаше разочарован.
— Петерсон ми каза, че от Берн им е оказан натиск, за да се откажат от моя случай — добави Габриел.
— Може би, но въобще не е имало начин Петерсон да ти лепне убийството на Али Хамиди. Да разследваш някого за убийство, извършено преди двайсет и пет години, е доста трудна работа. Но да разследваш професионалист… — Той сви рамене, сякаш искаше да каже, че просто никой не върши подобни неща. — Убийството на Хамиди беше ювелирна работа. Няма свидетели, няма доказателства.
Габриел за миг си представи красивото като на кинозвезда лице на Али Абдел Хамиди. В коридорите на булевард „Кинг Саул“ влюбчивият и страстен палестинец беше известен като Шпагата на Аллах. Автор на пиеси, които не украсяваха нито една сцена, прелъстител и манипулатор на глупави млади жени. Ще имаш ли нещо против да занесеш този пакет на този адрес? Летиш за Тел Авив? Ще имаш ли нещо против да занесеш един пакет на мой приятел? Пакетите неизменно съдържаха експлозиви и неговите любовници ставаха на парчета заедно с всички останали, които се случеха наоколо.
През една нощ в Цюрих Хамиди срещнал в някакъв бар в Нийдердорф студентка на име Труде. Тя предложила да отидат в нейния апартамент и Хамиди се съгласил. Пет минути по-късно момичето го доведе на тясната уличка, където го чакаше Габриел с 22-калибровата си „Берета“. Дори сега Габриел чуваше как куршумите се забиват в тялото на Хамиди.
— Предполагам, че трябва да ти благодаря, задето ме измъкна.
— Не е необходимо да се разтапяш от благодарности. Всъщност опасявам се, че аз ти дължа извинение.
— Извинение ли? И за какво?
— Защото ако не бях аз, първо на първо, ти никога нямаше да попаднеш във вилата на Август Ролф.
Зад волана седеше Рами, неизменният бодигард на Шамрон. Шамрон му каза да направи няколко обиколки около „Клотен“. В продължение на двайсет минути Габриел наблюдаваше през прозореца как пред очите му се нижат едни и същи наименования на въздушни линии и входни врати към чакалните за заминаващи. Но мислено си представяше нещо друго: откъслечни картини от стари операции, стари колеги, стари врагове. Дланите му бяха изпотени, сърцето му биеше учестено. Шамрон. Отново го бе направил.
— Ролф ни изпрати съобщение чрез нашето посолство — подхвана Шамрон. — Искаше да се срещне с някого от Вътрешно министерство. Не каза защо, но когато човек като Август Ролф иска да говори, ние обикновено се опитваме да му услужим. Искаше срещата да бъде организирана дискретно. Проверих миналото на Ролф и установих, че е колекционер на произведения на изкуството. Естествено реших, че ти си идеален за тази работа, затова уредих да те наемат да почистиш една от неговите картини. От Рубенс, ако не греша.