— Поговори с нея.
— Защо аз?
— Тя явно притежава нещо като артистичен темперамент.
— Доколкото съм чел за нея, това е слабо казано.
— Ти си човек на изкуството. Ти говориш на нейния език. Може би тя ще ти има достатъчно доверие и ще ти каже каквото знае за работите на баща си. Ако се върнеш с празни ръце, ще можеш да се прибереш в ателието си и аз никога повече няма да прекрача прага ти.
— Обещания, обещания.
— Няма защо да си толкова мнителен, Габриел.
— Последния път, когато ти се появи в живота ми, едва не ме убиха.
— Истина е, но поне не ти беше скучно.
— Петерсон каза, че повече няма да мога да влизам в Швейцария. Как тогава да говоря с Анна Ролф?
— Тя явно отказва да живее в Швейцария. — Шамрон му подаде лист хартия. — Това е името на лондонската компания, за която Анна Ролф работи. Дай й няколко дни да погребе баща си. Значи ще се заемеш?
— Не заради теб. Искам да разбера кой се е опитал да ми лепне убийството на Ролф. За кого да се представя пред Анна Ролф?
— Винаги съм предпочитал по-рафинирания подход, но този път разчитам на твоята лична преценка. Действай както намериш за добре.
Габриел пъхна листа с адреса в джоба си. Лека усмивчица за миг трепна върху лицето на Шамрон. Отдавна се бе научил да се наслаждава дори на най-малката професионална победа.
Колата спря до тротоара под една табела на Британските въздушни линии. Габриел слезе, като взе нещата си, а след това погледна към Шамрон през прозорчето на колата.
— Не говорихме за заплащането ти — каза Шамрон.
— Не се притеснявай. Ще се съобразявам с реалностите.
— От този момент имаш открита сметка за необходимите служебни разходи, но не забравяй, че пилеенето на пари никога не помага да решиш някой случай.
— Ще размишлявам над тази висша мъдрост, докато летя в първа класа обратно за Лондон довечера.
Шамрон направи гримаса:
— Дръж ме в течение. Обичайните канали и средства. Спомняш ли си ги?
— Как бих могъл някога да ги забравя?
— Това беше голямо постижение, не мислиш ли?
— Кое?
— Да хванеш човека трийсет минути след като е напуснал местопрестъплението. Чудя се как ли хер Петерсон е успял да постигне такова нещо! Трябва да е много добър в тази работа.
6.
Нидвалден, Швейцария
В отдел „Анализи и защита“ смятаха Герхард Петерсон за човек, комуто предстои издигане в йерархията. Шефовете се отнасяха към него с внимание. Подчинените му се свиваха под студения му поглед. Колегите го гледаха с почуда и завист. Как бе успял този учителски син от Ерстфелд да се издигне до такива висини? Я го погледнете! Всяко косъмче в косата му неизменно е пригладено точно на мястото си! Вратовръзката му неизменно винаги е стегната! Към властта и успеха се отнася така, както към скъпия си лосион за след бръснене. Петерсон никога не правеше ход, който предварително да не е премерен така, че да допринесе за напредъка на кариерата му. Семейният му живот бе така спретнат и подреден, както и кабинетът му. Сексуалните му връзки бяха дискретни и с подходящи жени. Всеки, който бе достатъчно глупав да застане на пътя му, много скоро разбираше, че Герхард Петерсон има могъщи приятели. Приятели в Берн. Приятели в банките. Скоро щеше да стане главният шеф — всички смятаха така. След това — висша длъжност във Федералното полицейско управление. А някой ден може би и цялото Министерство на правосъдието и полицията щеше да бъде в неговите ръце.
Петерсон наистина имаше приятели в банките. И те наистина му вършеха услуги. Швейцарската финансова олигархия беше като невидима здрава ръка зад гърба му, която го тласкаше нагоре по стъпалата на йерархичната стълба. Но това не бе еднопосочна улица. И Петерсон им вършеше услуги, ето защо сега седеше зад кормилото на своя мерцедес-лимузина, носейки се през мрачните гори на Кернвалд.
В подножието на планината той стигна до един път с надпис: частен. Подкара по него и стигна до внушителна черна желязна порта. Петерсон знаеше рутинната процедура. Щом спря мерцедеса и отвори прозорчето до себе си, един пазач излезе от малката кабина. Имаше плавните и точни движения на бивш военен. Под синьото му скиорско яке Петерсон успя да различи издутината на пистолета.
Петерсон подаде глава от прозорчето:
— Аз съм хер Хьолер.
— За конференцията ли идвате, хер Хьолер?
— Всъщност аз съм очакваният гост.