— Засега.
Тя слезе от колата и изчезна някъде в терминала на летището. Нейното ухание остана в колата през цялата сутрин, подобно на онзи прост въпрос, който нехайно се въртеше ли, въртеше в главата му. Защо ли една банда от професионални крадци на произведения на изкуството си беше дала труда да открадне частната колекция на Ролф, а бе оставила картината на Рафаел да виси на стената във всекидневната?
Рим миришеше на есен: горчиво кафе, пържещ се в зехтин чесън, пушек от горящи дърва и есенни листа. Габриел си ангажира стая в малък хотел на Корсо д’Италия, срещу Вила Боргезе. Стаята му гледаше към малък вътрешен двор с пресъхнал фонтан и градински чадъри, сгънати за зимата. Пъхна се в леглото и веднага заспа.
Много отдавна не беше сънувал Виена, но нещо, видяно в Цюрих, му бе подействало подсъзнателно и сега я сънува отново. Сънят му започваше, както обикновено: Габриел настанява сина си на задната седалка и му закопчава предпазния колан, без да съзнава, че там има бомба, сложена от палестинец, който се е заклел да го унищожи. Той целува жена си, казва й лека нощ за последен път и тръгва. След това колата избухва. Габриел се обръща и започва да тича. В съня му трябват няколко минути, за да стигне до колата, макар че тя е само на няколко крачки от него. Намира сина си, разкъсан на парчета от бомбата. На предната седалка има една жена, която е овъглена от огъня. Но сега това не е Леа, това е Анна Ролф.
Най-накрая той успя да се отърси от съня. Събуди се във влажни от пот чаршафи и погледна часовника си. Беше спал дванайсет часа.
Взе душ и се облече. Навън бе късна утрин, пухкави бели облаци леко се плъзгаха по лазурното небе, вятърът се скиташе по Корсо д’Италия. През нощта бе имало буря и вятърът още раздвижваше големите локви по паважа. Той отиде до Виа Венето, купи си сутрешните вестници и ги прочете, докато закусваше и пиеше кафето си.
Час по-късно напусна кафенето, влезе в една телефонна будка и набра някакъв номер: трак… ж-ж-ж… трак… Най-накрая един малко далечен глас прозвуча като ехо:
— Да?
Габриел се представи под името Стивънс — един от старите му работни псевдоними — и каза, че иска да обядва с мистър Бейкър в „Ил Драпо“. Пауза, пак изщракване, още жужене, нещо като трясък от счупен порцелан. След това се чу отново същият глас:
— Господин Бейкър казва, че е съгласен — обяд в „Ил Драпо“.
После линията бе прекъсната.
Габриел чака два дни. Ставаше рано всяка сутрин и тичаше по тихите пътеки на Вила Боргезе. След това отиваше пеш до Виа Венето, за да пие кафе при едно хубаво момиче с рижи коси. На втория ден забеляза свещеник с черно расо, чието лице му се стори познато. Порови се в паметта си, но не успя да го открие там. Поиска сметката си от момичето и видя, че телефонният му номер е записан на гърба й. Усмихна се извинително и пусна бележката на бара, когато си тръгваше. Свещеникът остана в кафенето.
Този следобед Габриел дълго проверяваше дали няма „опашка“. Разгледа няколко църкви, изучавайки фрески и олтарни икони, докато вратът му се схвана. Почти усещаше присъствието на Умберто Конти до себе си. Също като Ари Шамрон, Конти вярваше, че Габриел притежава специални дарби и направо го боготвореше — точно като Шамрон някога. Понякога идваше в паянтовия pensione11 на Габриел и го измъкваше навън във венецианската нощ, за да разглеждат произведения на изкуството. Говореше за картини така, както някои мъже говорят за жени. Погледни тази светлина, Габриел. Погледни каква техника, ръцете, божичко, какви ръце!
Съсед на Габриел във Венеция беше един палестинец на име Саиб, кльощав интелектуалец, който пишеше жестока поезия и подстрекателски памфлети, в които сравняваше израелците с нацистите. Той прекалено много напомняше на Габриел за един мъж на име Вадал Адел Цвайтер, главатаря на „Черният септември“ в Италия, когото беше убил на стълбището в един жилищен блок на римската Пиаца Анабалиано.
— Аз бях в специално подразделение, госпожице Ролф.
— Какво подразделение?
— Антитерористично, което издирваше хора, извършвали актове на насилие срещу Израел.
— Палестинци ли бяха?
— Повечето от тях — да.
— И какво правехте с тези терористи, когато ги откриехте?