— И как е реагирал Микеланджело?
— Казал на Чиги, че самият той би поискал повече.
— Сигурен съм, че аз щях да застана на страната на банкера. Хайде да се поразходим. Католическите църкви ме изнервят. — Той се усмихна едва-едва. — Спомен от моето минало в Полша.
Двамата се разходиха по края на площада, а зоркият Рами ги следваше подобно на гузната съвест на Шамрон, с ръце в джобовете, с поглед, който не пропускаше нищо. Шамрон мълчаливо изслуша разказа на Габриел за липсващата колекция.
— Тя съобщила ли е на полицията?
— Не.
— Защо не?
Габриел му каза какво му бе отговорила Анна, когато й бе задал същия въпрос.
— И защо старецът ще пази в тайна картините си?
— Това не е безпрецедентен случай. Може би естеството на самата колекция е било такова, че да не са за показване пред публика.
— Да не би да намекваш, че той е крадец на картини?
— Не, не е крадец, но понякога нещата са малко по-сложни. Възможно е колекцията на Ролф да има съмнителен произход. В края на краищата говорим за Швейцария.
— Какво искаш да кажеш?
— Банковите трезори и хранилища в Швейцария са пълни с плячката на миналото, включително и с произведения на изкуството. Възможно е тези картини дори да не са принадлежали на Ролф. Можем да предположим едно нещо: който и да ги е взел, направил го е по специална причина. Крадецът е оставил на стената картина на Рафаел за няколко милиона долара.
— Възможно ли е откраднатите картини да бъдат намерени?
— Предполагам, че е възможно. Зависи от това дали вече не са продадени.
— Възможно ли е такива картини да бъдат продадени бързо на черния пазар?
— Не и без да се вдигне голям шум. Но може и кражбата да е била извършена по поръчка.
— Какво искаш да кажеш?
— Някой е платил някому, за да свърши работата.
— Убийството на Ролф дали е влизало в сметката?
— Добър въпрос.
Шамрон изведнъж придоби много изтощен вид. Седна на ръба на коритото на един фонтан.
— Все по-тежко понасям пътуването — каза той. — Разкажи ми за Анна Ролф.
— Ако имахме избор, никога нямаше да се захващаме с нея. Тя е непредсказуема, непостоянна и пуши повече от теб. Но пък свири на цигулка по-добре от всеки друг.
— Ти умееш да се оправяш с такива хора. — Шамрон се закашля силно и цялото му тяло се разтресе. След малко каза: — Тя има ли някаква представа защо баща й е искал да се свърже с нас?
— Твърди, че няма представа. Двамата не са били особено близки.
Тези думи като че ли причиниха на Шамрон физическа болка. Неговата собствена дъщеря се бе преселила в Нова Зеландия. Обаждаше й се по телефона веднъж в месеца, но тя никога не го търсеше. Най-много се страхуваше, че тя няма да се върне у дома за погребението му, че няма да каже kaddish13 за него. Дълго време му трябваше, за да запали следващата си цигара.
— Имаш ли за какво да се хванеш?
— Да, имам една следа.
— Струва ли си да тръгнеш по нея?
— Предполагам.
— И от какво имаш нужда?
— От средства за провеждане на наблюдение.
— Къде?
— В Париж.
— А обектът?
14.
Рим
Миниатюрният суперкардиоиден микрофон14 на мъжа, облечен като свещеник, имаше размерите на средно голяма писалка. Произведен от електронна фирма в швейцарския индустриален град Цюг, той му позволяваше да следи разговора на двамата мъже, като обикаля бавно Пиаца Навона. Друг мъж, който седеше в едно кафене на отсрещната страна на площада, бе въоръжен със същото устройство. Човекът със свещеническото расо бе сигурен, че двамата заедно са успели да запишат по-голямата част от казаното.
Предположенията му се оправдаха двайсет минути по-късно, когато се върна в хотелската си стая, синхронизира двата записа на магнетофон за плейбек и си сложи чифт слушалки. След няколко минути изведнъж се пресегна и натисна бутона с надпис стоп, после натисна пренавиване, после — пуск.
— Къде?
— В Париж.
— А обектът?
— Търговец на картини на име Вернер Мюлер. Стоп. Пренавиване. Пуск.
— Търговец на картини на име Вернер Мюлер. Стоп.
Той набра един цюрихски телефонен номер и предаде съдържанието на разговора на човека от другата страна на линията. Когато приключи, се почерпи с цигара и глътка шампанско от барчето — награда за добре свършената работа. Отиде в банята, изгори страниците от бележника си в умивалника и пусна чешмата да отмие пепелта.
14
Кардиоида — затворена сърцевидна крива. Микрофон, който има почти еднаква чувствителност на 180 градуса отпред и минимум чувствителност от задната страна. — Б.пр.