Габриел се усмихна и не отговори. Шамрон наричаше това „да пъхнеш камъче в обувката на някого“. Отначало то просто го дразни, но не след дълго на мястото се появява открита рана. Остави камъчето достатъчно дълго и скоро обувката на човека ще се напълни с кръв.
Пет минути по-късно Вернер Мюлер заключи галерията си за през нощта. Вместо да остави торбичката с боклука на обичайното място, той я пусна у съседите си, пред бутика за мъжко облекло. Тръгна към кинотеатър „Фуке“, но на няколко пъти погледна назад през рамо. Не забеляза призрачно слабата фигура на Мордекай, който вървеше след него по другия тротоар. Вернер Мюлер има рана, която бере. Скоро обувката му ще се напълни с кръв, помисли си Габриел.
— Одед, донеси ми боклука му.
Края на седмицата Мюлер прекарваше по същия предсказуем начин, както и работните дни. Той имаше куче, което яростно лаеше. Одед, който следеше работата на бръмбара от една закрита кола, паркирана зад ъгъла, страдаше от хронично главоболие. Той попита Габриел дали не може да вземе под наем една „Берета“, да убие кучето и да приключи въпроса. А когато Мюлер изведе кучето на разходка край реката, Одед умоляваше за разрешение да хвърли животното зад дигата.
В събота пристигането на една скъпоплатена проститутка на име Вероник наруши скучното ежедневие. Тя пляскаше Мюлер. Той плачеше и я наричаше мама. Кучето лаеше пронизително. След два часа Одед, който се смяташе за нещо като човек с богат жизнен опит, трябваше да напусне наблюдателния си пост в колата, за да глътне малко свеж въздух и да пийне нещо в барчето на отсрещната страна на улицата.
— Световно чукане! — каза той по-късно на Габриел. — Клиничен случай на поквара. Момчетата от „Психологически операции“ на булевард „Кинг Саул“ ще трябва задължително да чуят този запис.
Когато сивото и влажно понеделнишко утро изгря над Париж, Одед бе най-доволният човек на света. Последва още една последна разправия с кучето, Мюлер затръшна вратата на апартамента си и пое към улицата. Одед го наблюдаваше иззад прозореца от тъмно стъкло на колата за наблюдение, а на лицето му бе изписана истинска омраза. След това вдигна радиото до устните си, за да се свърже с Габриел в хотел „Лоран“.
— Както изглежда, Ромео се отправи към галерията. Вече е твой проблем.
И в този момент кучето отново залая, няколко насечени джафкания, сякаш загърмя снайпер, а след това последва масиран преграден артилерийски огън. Одед свали слушалките и стисна главата си с ръце.
16.
Париж
Също като Габриел Алон, Англичанина пристигна в Париж през Лазурния бряг, след като през нощта бе пътувал от Корсика до континента с ферибота Калви — Ница. По стечение на обстоятелствата той също нае кола в Ница — не на летището, а на булевард „Виктор Юго“, на няколко преки от морския бряг. Колата беше форд фиеста и силно занасяше надясно, тъй че пътуването се оказа по-опасно, отколкото му се искаше.
На един час път до Париж той спря до едно крайпътно кафене и бензиностанция и влезе в мъжката тоалетна. Там се преоблече, като смени памучния си панталон и вълнения пуловер с изискан черен костюм. С помощта на сценичен грим превърна рижата си коса в платиненоруса и си сложи очила с розови стъкла. Когато приключи, дори самият той не можа да се познае в огледалото. От чантата си извади канадски паспорт и погледна снимката: Клод Деверо, две години до изтичане на срока. Пъхна паспорта във вътрешния джоб на сакото си и отиде при колата.
Когато стигна до покрайнините на града, беше късен следобед, небето бе надвиснало ниско, вяло припръскваше дъжд. Той отиде до Пети арондисман, където си запази стая в малък хотел на улица „Сен Жак“. Ранната привечер прекара в стаята си, подремна, след това слезе във фоайето, остави ключа от стаята си на администратора и взе купчина туристически карти и брошури. Усмихна се глупаво на администратора: За първи път съм в Париж.
Навън валеше силен дъжд. Англичанина хвърли картите и брошурите в най-близката кофа за смет и по мокрите улици на Седми арондисман стигна до брега на Сена. В девет часа вече се бе подслонил под един капещ чинар на Ке д’Орлеан в очакване на Паскал Дебре.
Един шлеп премина бавно покрай него, топла светлина грееше в кормилното отделение и каютата. Малко по-надолу, на пристана, трима мъже пиеха вино от една бутилка и се занимаваха с нощен риболов на светлината на улична лампа. Той повдигна ръкава на сакото си и погледна светещия циферблат на часовника си. Няколко минути след полунощ. Къде, по дяволите, беше Дебре? Дъждът се засили, заплющя по каменния пристан. Той попипа косата си. Платиненорусият й цвят започваше да се разтича.