Пет минути по-късно по пристана отекнаха стъпки. Той се обърна и видя мъж, който идваше към него: панталон от полиестер, евтини боти, късо кожено яке, лъснало от дъжда. Онзи дойде при Англичанина под дървото и му подаде ръка. Липсваха двата последни пръста.
— По дяволите, избрал си отвратително място за среща в такава нощ, Паскал. Защо се забави толкова много, дявол те взел?
— Не съм избрал това място заради гледката, драги. — Говореше на местния диалект с южняшки акцент. С трите си останали пръста той посочи тримата мъже, които пиеха вино по-надолу на кея. — Виждаш ли тези момчета? Те работят за мен. Ами шлепа, дето мина оттук преди малко? И той работи за мен. Искахме да сме сигурни, че не те следят. — Дебре пъхна ръце в джобовете си.
Англичанина го огледа от горе до долу.
— Къде е пакетът?
— В склада.
— Трябваше да го донесеш тук.
— Парижката полиция цяла нощ прави внезапни проверки. Заради някаква бомбена заплаха. Една от арабските групи. Алжирска май. Беше опасно да го нося със себе си.
Англичанина не бе забелязал никакви внезапни проверки.
— Ако наистина има внезапни проверки, как тогава ще занеса пакета обратно в града?
— Това си е твой проблем, драги.
— Къде е складът?
— На доковете, няколко мили надолу по реката. — Той леко наклони глава по посока на Латинския квартал. — Имам кола.
Англичанина не харесваше промените в плана, но нямаше избор. Той кимна утвърдително и последва Дебре нагоре по каменните стъпала, а после през Пон Сен Луи. Над тях грееше осветената от прожектори „Нотр Дам“. Дебре погледна косата на Англичанина и сви устни с характерното галско неодобрение.
— Изглеждаш абсурдно, но трябва да кажа, че има ефект. Едва те познах.
— Това е целта.
— И дрехите ти си ги бива. Много са модни. Трябва да внимаваш къде ходиш с това облекло. Момчетата може да те сбъркат с някого друг.
— Къде е проклетата кола?
— Имай търпение, драги.
Колата бе паркирана на Ке дьо Монтебльо, с включен мотор. Зад волана седеше едър мъж и пушеше цигара.
— Седни отпред — каза Дебре. — Там ще ти е по-удобно.
— Всъщност предпочитам задната седалка и ако отново ме поканиш да седна отпред, ще реша, че искаш да ме вкараш в капан. Сигурен съм, Паскал, че последното нещо, което искаш, е да се почувствам хванат в капан.
— Както кажеш. Седни отзад, ако искаш. Просто се опитвах да бъда любезен. Велики боже!
Пътуваха двайсет минути, чистачките на колата усилено работеха, отоплението бръмчеше. Светлините от центъра на Париж избледняха и много скоро колата навлезе в мрачен индустриален район, озарен от жълтата светлина на натриеви лампи. По радиото свиреше американска музика и Дебре припяваше. Англичанина имаше главоболие. Той свали прозореца от своята страна и влажният студен въздух охлади бузата му.
Искаше му се Дебре да млъкне. Англичанина знаеше всичко за Паскал Дебре. Той беше мъж, който не бе успял да живее според собствените си очаквания за себе си. Беше искал да стане наемен убиец като Англичанина, но бе оплескал важна акция срещу член на конкурентна криминална групировка. Грешката му костваше два пръста и сериозно навреди на кариерата му. Беше изпратен в изгнание в изнудваческия периметър на бизнеса, където стана известен с грубите си, но ефективни методи: Дай ни пари или ще изпепелим бизнеса ти. Ако се опиташ да намесиш полицията, ще изнасилим дъщеря ти, а после ще я направим на парченца.
Минаха през порта в желязна ограда, а след това влязоха в опушената тухлена сграда на един склад. Въздухът бе натежал от влажния мирис на реката и вонеше на моторно масло. Дебре влезе пръв в малък офис и светна лампата. След миг се появи, като носеше със здравата си ръка голяма пътна чанта. Пусна чантата върху капака на колата и щракна ключалките.
— Има много просто устройство — рече той, като показваше с обезобразената си ръка. — Това е таймерът. Можеш да го нагласиш на една минута, един час, една седмица. Както искаш. Това е детонаторът, това е малък експлозив. В тези метални кутии е горивото. Произходът на чантата не може да бъде проследен. Дори да се случи да оцелее след пожара — което е почти невъзможно, — в нея няма нищо, което би могло да насочи полицията към теб или към нас.