Дебре затвори капака. Англичанина извади плик, пълен с франкове, и го пусна върху капака на колата до чантата. Посегна да вземе куфара, но Дебре сложи трипръстата си ръка на рамото му:
— Опасявам се, че цената вече е по-висока, драги.
— Защо?
— Отдай го на непредсказуемо колебание на пазарните цени.
Дебре извади пистолет и го насочи към гърдите на Англичанина. Шофьорът зае позиция зад него. Англичанина забеляза, че и той е извадил оръжието си.
Дебре се усмихна:
— Нали знаеш как стават тези неща, драги?
— Не, всъщност не знам. Защо не ми обясниш?
— След като говорихме, започнах да размишлявам.
— Това ще да е било ново изживяване за теб.
— Затваряй си проклетата уста!
— Извинявай, че те прекъснах, Паскал. Моля, продължавай.
— Зададох си един прост въпрос. Защо ли на човек като моя приятел ще му трябва такова устройство? Той винаги убива с нож. Понякога използва и пистолет, но обикновено си служи с нож. Тогава се сетих за отговора. Трябва му такова устройство, защото работодателите му са го поискали. Казах си, че ако вдигна цената, за него това няма да има значение, защото той просто ще прехвърли разходите на своя работодател.
— Колко искаш?
— Двеста.
— Бяхме се разбрали за сто.
— Цената се промени.
— И ако откажа?
— Ще трябва да си получиш пакета от друго място. Ако го направиш, аз мога да се изкуша да се обадя на един от нашите приятели от полицията, един от онези, които снабдяваме с проститутки и вино. Мога да кажа на този приятел, че работиш в града.
— Добре, ще платя новата цена, но след като използвам това устройство, ще направя едно анонимно обаждане до парижката полиция и ще им съобщя кой ми го е дал. Благодарение на твоята глупост дори ще мога да им кажа откъде съм го взел. Те ще нахълтат внезапно тук, ще те арестуват, а твоите работодатели ще те лишат и от останалите ти пръсти.
Дебре изглеждаше нервен, очите му се разшириха, облизваше устни, а пистолетът потрепваше в лявата му ръка. Беше свикнал хората да реагират със страх на заплахите му. Рядко си имаше работа с такива като Англичанина.
— Добре, ти печелиш — каза Дебре. — Връщаме се на първоначалната цена. Сто хиляди франка. Вземи проклетото нещо и се махай!
Англичанина реши да го притисне още малко:
— А как ще се прибера в Париж?
— Това си е твой проблем.
— Пътят дотам е дълъг. Таксито ще ми излезе скъпо. — Пресегна се и взе плика. — Вероятно около сто хиляди франка.
— По дяволите, какво си мислиш, че правиш?
— Вземам устройството и парите си. Ако се опиташ да ме спреш, ще кажа на полицаите за твоя склад и този път шефът ти няма да се ограничи само с обезобразяване на ръката ти.
Дебре вдигна пистолета си. Англичанина бе оставил играта да продължи достатъчно дълго. Време беше да сложи край. Обучението си каза думата. Светкавично сграбчи ръката на Дебре и той се оказа неподготвен за такъв ход. Англичанина яростно изви ръката му и я счупи на няколко места. Дебре изкрещя от болка, а пистолетът му изтрака на пода.
Партньорът на Дебре беше на ход. Англичанина прецени, че той няма да стреля, тъй като Дебре е много близко, при което му оставаше само една възможност: да се опита да обезоръжи Англичанина, като го удари отзад по главата. Англичанина рязко се наведе и ударът мина над главата му. След това сграбчи пистолета на Дебре и като се изправи, започна да стреля. Два изстрела улучиха едрия мъж в гърдите. Той падна на пода, кръв бликна между пръстите му. Англичанина изстреля още два куршума в черепа му.
Дебре се беше облегнал на капака на колата, притискаше ранената ръка към гърдите си и изглеждаше напълно разбит:
— Вземи проклетите пари! Вземи пакета! Само се махай!
— Не трябваше да се опитваш да ми пречиш, Паскал.
— Прав си. Просто вземи всичко и се махай!
— За едно нещо си прав — каза Англичанина, когато тежкият войнишки нож с назъбеното острие се плъзна от ножницата под мишницата му в дланта.
След миг Паскал Дебре лежеше на пода до партньора си, лицето му бе бяло като платно, а гърлото му — прерязано почти до гръбнака.
Ключовете на колата все още бяха на мястото си. Англичанина ги използва, за да отвори багажника. Вътре имаше още един куфар. Той вдигна капака му. Втора бомба, точно копие на другата, която лежеше на капака на колата. Предположи, че за по-късно тази вечер французинът е насрочил още една задача. Англичанина вероятно бе спасил нечий магазин. Той спусна капака на куфара и тихо затвори багажника.