Целият под бе в кръв. Англичанина заобиколи труповете и се наведе над капака на колата. Отвори куфара и нагласи часовника на три минути, затвори капака му и го постави между труповете.
Бавно прекоси склада и отвори вратата. След това се върна до колата и седна зад кормилото. Когато завъртя ключа, моторът изхърка и замлъкна. Мили боже, не, това е отмъщението на Паскал. Завъртя ключа втори път, моторът изръмжа и заработи.
Той даде на заден ход, обърна колата на алеята и се понесе през портата в желязната ограда. Когато бомбата избухна, отблясъкът в огледалото за обратно виждане бе толкова ярък, че го заслепи за миг. Подкара по крайречното шосе обратно към Париж, докато пред очите му подскачаха червени точки.
Десет минути по-късно той паркира колата на Дебре в буксирна зона близо до спирка на метрото и слезе. Извади куфара от багажника и пусна ключовете в кофа за боклук. След това слезе долу по стълбите и се качи на метрото.
Спомни си за старата знахарка от своето село в Корсика — нейното предупреждение за мистериозния човек, когото трябваше да избягва. Зачуди се дали Паскал Дебре не беше този човек.
Слезе на спирка „Люксембург“ и по мокрите улици на Пети арондисман стигна до хотела си на улица „Сен Жак“.
Когато се качи горе в стаята си, хрумна му, че по пътя насам не е срещнал нито един полицай. Дебре определено го бе излъгал за внезапните проверки.
17.
Париж
Габриел реши, че е време да поговори с Вернер Мюлер. На следващата сутрин позвъни в галерията.
— Мюлер. Bonjour.
— Говорите ли немски?
— Ja.
Габриел премина от френски на немски:
— Интересувам се от една картина, която видях на витрината на вашата галерия през уикенда.
— Коя картина?
— Натюрморта с цветя на Жан-Жорж Ирн.
— Да, прелестна е, нали?
— Наистина. Питах се дали няма да е възможно да я видя по някое време днес.
— Опасявам се, че днес съм доста зает.
— О, наистина ли?
Габриел бе следил всички разговори с галерията за последните седемдесет и два часа и беше съвсем сигурен, че Мюлер би могъл да намери време за една среща.
— Нека само да погледна графика си за днес. Можете ли да изчакате един момент?
— Разбира се.
— Да, ето го. Както изглежда, една среща за днес следобед неочаквано е била отменена.
— Какъв късмет!
— След колко време ще можете да дойдете?
— Всъщност в момента съм наблизо. Мога да дойда при вас до десет-петнайсет минути.
— Прекрасно! А името ви?
— Улбрихт.
— Очаквам ви с нетърпение, хер Улбрихт.
Габриел прекъсна връзката. Набързо събра багажа си, пъхна „Беретата“ в колана на панталона си, след това огледа за последен път стаята, за да се увери, че не е оставил никакви следи след себе си. Преди да тръгне, отиде до прозореца и хвърли един поглед надолу към галерията. Някакъв мъж звънеше на вратата — среден на ръст, с тъмна коса, с дипломатическо куфарче в дясната ръка. Навярно срещата на Мюлер в края на краищата не е била отменена. Габриел набързо изрови камерата си и изразходва цялата ролка, като направи снимки на неочаквания посетител. Извади филма, пъхна го в джоба си и върна камерата в куфара.
Администраторът на рецепцията многословно изрази съжалението си, че хер Кивер си тръгва толкова скоро. Попита дали му е вървяла работата тук и Габриел отговори, че времето много скоро ще покаже.
Навън дъждът безшумно намокри лицето му. Реното бе паркирано на улицата зад ъгъла, две квитанции за глоба бяха прикрепени на предното стъкло с помощта на чистачките. Габриел ги пъхна в джоба си и пусна чантата в багажника.
Погледна часовника си. Бяха изминали дванайсет минути, откакто двамата с Мюлер говориха по телефона. Трябваше да закъснее няколко минути — германецът би очаквал това. Два пъти обиколи блока от сгради, за да разбере дали не го следят, след това отиде до галерията и натисна звънеца. Мюлер му отвори вратата.
— Добро утро, хер Улбрихт. Вече бях започнал да се притеснявам за вас.
— Всъщност малко се затрудних, докато намеря отново мястото.
— Значи не живеете в Париж?
— Тук прекарвам отпуска си. Аз съм от Дюселдорф.
— Разбирам. — Мюлер театрално плесна с ръце. — Значи искате да погледнете по-отблизо Ирн. Напълно ви разбирам. Това е една направо великолепна картина. Прекрасно допълнение към всяка колекция. Нека да я сваля от витрината. Изчакайте един момент.