Докато Мюлер се занимаваше с картината на Ирн, Габриел огледа стаята. Обикновена галерия, много обикновени картини. В дъното на стаята се намираше бюрото на Мюлер, старинно, ръчно боядисано, а на пода до него се виждаше дипломатическо куфарче.
Мюлер свали картината от поставката й на витрината. Беше малка картина, около шейсет на трийсет и пет сантиметра, и Мюлер изобщо не се затрудни с рамката. Сложи я на покрит с филц подиум в центъра на стаята и включи допълнителното осветление.
Габриел се премести по-напред, за да разгледа платното и мимоходом погледна навън през предния прозорец на галерията. Нещо в кафенето на отсрещната страна на улицата привлече погледа му. Нещо, което му беше познато, някакво проблясване — нищо повече.
Той насочи вниманието си към платното и промърмори няколко любезни думи за специфичния почерк на художника и за Изкуството на щриха.
— Вие, изглежда, разбирате доста добре от изкуство, хер Улбрихт — каза Мюлер.
— Достатъчно, за да харча всичките си пари за картини, които всъщност не мога да си позволя — отвърна Габриел и двамата мъже се засмяха добродушно и с разбиране.
Габриел вдигна поглед от картината на Ирн и отново погледна през прозореца към кафенето. Ето че то отново се появи — усещането, че и преди е виждал нещо или някого. Огледа внимателно масите под сенника и тогава го видя. Мъжът сгъна вестника си, изправи се и бързо си тръгна. Човек, който бързаше, който бе закъснял за важна среща. Габриел го бе виждал и по-рано.
Човекът, който току-що бе напуснал галерията…
Габриел се обърна и хвърли поглед на дипломатическото куфарче. След това отново погледна през прозореца навън, но мъжът бе завил зад ъгъла и вече го нямаше.
— Нещо не е наред ли, хер Улбрихт?
Габриел го сграбчи за ръката над лакътя:
— Напуснете галерията! Веднага!
Търговецът на картини дръпна ръката си и успя да се освободи от хватката на Габриел. Оказа се удивително силен.
— Не ме докосвай, ти си луд!
Габриел отново го сграбчи за ръката, но той пак се измъкна:
— Махай се оттук или ще повикам полицията.
Той би могъл лесно да надвие Мюлер, но прецени, че няма време за това. Обърна се и бързо тръгна към вратата. Когато стигна до нея, Мюлер бе освободил електронните ключалки. Габриел излезе на улицата и тръгна по посока на хотела.
И тогава бомбата избухна — оглушителен взрив, който събори Габриел на земята. Той се изправи и тръгна отново, докато звукът от експлозията отекна покрай изящните фасади на къщите по околните улици. След това се чуха звуци, наподобяващи падането на проливен тропически дъжд, но всъщност това бяха само стъклата на хилядата счупени прозореца, които се изсипаха на паважа. Той вдигна ръце да предпази лицето си, но след няколко секунди пръстите му почервеняха от собствената му кръв.
Пороят от счупени стъкла спря, ехото от експлозията затихна в далечината. Габриел потисна импулсивното си желание да погледне назад към опустошението. И по-рано бе виждал резултатите от избухването на бомба на улицата и можеше да си представи картината зад гърба си. Горящи коли, почернели сгради, опустошено кафене, трупове и кръв, стъписаните погледи на оцелелите. Затова свали ръце от лицето си, скри ги в джобовете на сакото и продължи да върви напред с наведена глава, а в ушите му пищеше ужасяващата тишина.
18.
Париж
През годините Париж бе преживял своя дял от терористични бомбени атентати, та затова френската полиция и Секретните служби се справяха доста ефикасно с последиците. Две минути след експлозията пристигнаха първите подразделения. След пет минути околните улици бяха отцепени. Колата на Габриел остана зад кордона, затова бе принуден да бяга пешком. Почти се стъмваше, когато стигна до просторния железопътен парк в южния край на града.
Докато се криеше на товарителната площадка на една изоставена фабрика, мислено направи опис на нещата, които бе оставил в багажника. Един куфар, малко дрехи, камера, магнетофон, радиото, което бе използвал, за да се свързва с екипа по наблюдението. Ако не прибереше колата си скоро, полицаите щяха да я конфискуват, щяха да разбият багажника и да огледат съдържанието му. Щяха да прослушат записа и да открият, че галерията на Вернер Мюлер и телефоните му са били подслушвани. Щяха да проявят лентата от експонираните ролки и да открият снимки на фасадата на галерията. Щяха да изчислят ъгъла, под който са били направени, и да установят, че са били направени от един прозорец на хотел „Лоран“. Щяха да разпитат персонала и да разберат, че въпросната стая е била наета от един невъзпитан немски писател.