Габриел усети пулсираща болка в лявата си ръка. Напрежението започваше да му се отразява. След експлозията не бе спрял нито за миг, беше сменил десетина влака на метрото, бе изминал безброй мили по оживените булеварди. От една телефонна кабина близо до Люксембургската градина се беше свързал с Узи Наво по аварийния канал.
Габриел вдигна поглед и видя две коли, които се движеха бавно по тесен сервизен път, отделен с увиснала верижна ограда. Фаровете им бяха угасени. Колите спряха на около петдесет метра от него. Габриел скочи от товарителната площадка — пронизваща болка разтърси ръцете му, когато докосна земята — и тръгна към тях. Задната врата на първата кола се отвори. Наво се бе свил на задната седалка.
— Влез в колата! — изръмжа той.
Несъмнено беше гледал прекалено много американски филми за мафията.
Наво бе довел лекар, един от sayanim на Ари Шамрон. Той седеше на предната пасажерска седалка. Направи операционна маса от средната облегалка за ръка, като я застла със стерилно платно, и включи лампата на тавана на колата. Лекарят сряза превръзката и прегледа раната. Леко сви устни: Не е толкова лошо. За това ли ме докарахте тук?
— Да ви дам ли нещо за болката? — попита той, но Габриел поклати отрицателно глава.
Още едно свиване на устните, още едно леко накланяне на главата: Както желаете.
Лекарят проми раната с антисептичен разтвор и се захвана за работа. Реставраторът Габриел го наблюдаваше внимателно. Вкарване, изтегляне, опъване, рязване. Наво запали цигара и се преструваше, че гледа през прозореца. Докторът заши раната, внимателно я превърза и кимна, че е привършил. Габриел постави дясната си ръка върху стерилната кърпа. Лекарят сряза мръсната превръзка и типично по френски въздъхна неодобрително, сякаш Габриел беше поръчал неподходящо вино за рибата с шафранов сос.
— Тази ще ми отнеме няколко минути, да?
Наво нетърпеливо махна с ръка.
Лекарят пренебрегна мнението на Наво и без да бърза, се захвана за работа. Този път не си направи труд да попита Габриел дали да му сложи нещо за болката. Просто приготви спринцовката и инжектира анестетик в ръката му. Работи бавно и упорито в продължение на половин час. След това вдигна поглед.
— Направих най-доброто, което можах при тези обстоятелства. — Враждебен поглед към Наво: Върша тази работа безплатно, момче. Шамрон ще научи за това. — Имате нужда от истинска операция. Мускулите, сухожилията… — Пауза, поклащане на главата. — Не е добре. Ще усещате ръката си малко схваната и подвижността й никога няма да се възстанови напълно.
— Остави ни сами! — рече Наво. — Иди в другата кола и чакай там. — Той освободи и шофьора. Едва когато двамата останаха сами, погледна Габриел: — Какво се случи, дявол го взел?
— Колко са убитите? — попита Габриел, пренебрегвайки въпроса му.
— Трима, дотук. Много повече са пострадалите.
— Свързахте ли се с останалата част от екипа?
— Те напуснаха Париж. Шамрон праща всички у дома. Тук играта може да загрубее.
— Колата?
— Сложихме човек да я наблюдава. Засега полицаите не са я докоснали.
— Най-накрая ще го направят.
— И какво ще открият в нея?
Габриел му каза. Наво затвори очи и леко се олюля, сякаш току-що му бяха съобщили за нечия смърт.
— Ами апартаментът на Мюлер?
— Има стъкло в телефона му.
— По дяволите!
— Има ли някакъв шанс да влезем вътре и да почистим?
Наво отрицателно поклати глава:
— Полицаите вече са там. Ако открият колата ти и установят, че Мюлер е бил наблюдаван по някакъв начин, ще разпердушинят целия му апартамент. Няма да им отнеме много време да открият бръмбара.
— Някакви приятели в полицията, които биха могли да ни помогнат?
— Не и за такова нещо.
— Този бръмбар е като визитна картичка.
— Знам, Габриел, но не аз съм го сложил там.
Габриел извади ролката с филма от джоба си и я връчи на Наво.
— Имам снимка на човека, който остави бомбата в галерията. Тази нощ я занеси на булевард „Кинг Саул“. Кажи на човекоподобните маймуни от отдел „Издирване“ да я сравнят с базата данни. Може би ще успеят да свържат това лице с някакво име.