— Ако си спомням добре, Хитлер създаде организация, която да надзирава плячкосването на Франция.
— Имаше няколко такива, но най-важното подразделение се казваше ERR — Einsatzstab Reichsleiter Rosenberg20. То беше страшно. Имаше си свое собствено разузнаване за издирване на произведения на изкуството, ударни отряди за внезапни набези и обири и щаб от историци и оценители на произведенията на изкуството. Божичко, имаше си дори дърводелци, които опаковаха в дървени каси произведенията, за да бъдат откарани в Германия!
— Рю дьо ла Боети сигурно е била първата им спирка.
— ERR преследваше търговците и колекционерите. Колекциите на Ротшилд бяха заграбени заедно със сградите, в които се намираха. Същото стана и с колекциите на еврейския банков магнат Давид Давид-Вейл и с Жак Щерн. Всички галерии на евреи на Рю дьо ла Боети бяха нападнати, а колекциите им — заграбени, включително и запасите на „Изящни изкуства — Исаковиц“.
— Баща ти успя ли да запази някои от картините си?
— Повечето търговци, в това число и баща ми, се опитваха да спасят най-хубавите си картини. Криеха ги в отдалечени замъци или в банкови трезори или ги изнасяха с някой кораб от страната. Немците набързо заграбиха останалите. Преди нахлуването, по време на drole de guerre21, баща ми нае една вила в Бордо и пренесе там най-важните си картини. Ние избягахме там, щом немците наближиха Париж. А когато Франция бе разделена на Окупирана зона и Неокупирана зона, ние се оказахме от страната на Виши. Но през есента на 1940 година ударен отряд на ERR с френски полицейски ескорт разби вратата на вилата и заграби картините на баща ми.
— Как са успели немците да открият колекцията му?
— Беше допуснал грешката да каже на един френски търговец какво възнамерява да прави с картините си. Французинът предал информацията на ERR в замяна на пет процента от стойността на бащината ми колекция. C’est la vie.
Габриел знаеше какво е станало след това и нямаше намерение да позволи на Ишърууд да го разкаже отново. Скоро след като немците навлезли в Неокупираната зона в края на 1942 година, СС и техните съюзници в правителството на Виши започнали да арестуват евреи, за да ги изпращат в лагерите на смъртта. Бащата на Ишърууд наел двама баски контрабандисти, за да отведат младия Джулиан през Пиренеите до сигурно убежище в Испания. Баща му и майка му останали във Франция. През 1943 година те били арестувани и изпратени в „Собибор“, където веднага били убити.
Ишърууд само веднъж силно потрепера.
— Опасявам се, че ще имам нужда от питие. Хайде ставай, Габриел. Малко свеж въздух ще се отрази добре и на двама ни.
Отидоха до една пивница зад ъгъла, на Джърмин Стрийт, и се настаниха до съскащата газова печка. Ишърууд си поръча чаша „Медок“22. Погледът му бе вперен в пламъците, но мислите му все още се рееха някъде из военновременна Франция. Подобно на дете, което се промъква в стаята на родителите си, Габриел нежно се опита да го откъсне от спомените му.
— А какво стана с картините, след като ги заграбиха?
— ERR реквизира галерия „Жьо дьо Пом“ и я използваше като помощен склад и сортировъчна. Голям щаб работеше денонощно, за да каталогизира и направи оценка на огромното количество произведения на изкуството, попаднали в ръцете на немците. Считаните за подходящи за личната колекция на фюрера, за проекта „Линц“ или за други музеи — главно стари майстори и произведения от Северна Европа — бяха опаковани в дървени каси и изпращани в родната Германия.
— А останалите? Импресионистите и модернистите?
— Нацистите ги смятаха за упадъчни, но нямаха намерение да ги изпускат от ръцете си, без да извлекат някаква полза от тях. Повечето творби от деветнайсети и двайсети век бяха продадени за набиране на средства или бяха отделени настрана, за да бъдат използвани за размяна.
— Каква размяна?
— Вземи например Херман Гьоринг. Той притежаваше голяма ловна хижа на юг от Берлин, наречена „Каринхол“ — в чест на починалата му съпруга, шведска аристократка на име Карин фон Фок. Там се намираше една от най-големите частни колекции в Европа и Гьоринг използваше изключително голямата си власт, за да я увеличи значително по време на войната. Той третираше хранилищата на галерия „Жьо дьо Пом“ като своя частна собственост — нещо като място за забавления. — Ишърууд пресуши чашата си и си поръча още една. — Гьоринг беше алчно копеле — само от „Жьо дьо Пом“ заграби повече от шестстотин картини, но се постара да изглежда така, сякаш — поне на хартия — това са напълно законни придобивки, а не пладнешки обир. Ако Гьоринг искаше да притежава някоя картина, той нареждаше на случаен fonctionnaire23 да й направи специална оценка на абсурдно ниска цена. След това веднага си я присвояваше, като даваше обещание да изпрати парите в специална сметка на ERR. На практика той не плащаше нищо за картините, които вземаше от Париж.
20
Нацистка организация, създадена през 1940 г. с цел заграбване произведения на изкуството от окупираните територии на Западна и Източна Европа. — Б.пр.