На булевард „Цар Саул“ се намираше централата на тайната разузнавателна служба на Израел. Тя имаше дълго и умишлено подвеждащо име, което нямаше нищо общо с истинското естество на нейната работа. Дори пенсионирани агенти като Габриел и Шамрон я назоваваха просто Службата.
— Узи вижда разузнавателните данни всеки ден — каза Алон.
— И аз ги виждам. Не всичките — побърза да добави Ари, — но достатъчно, за да ме убедят, че сметките на Узи за времето, с което разполагаме, може да се окажат грешни.
— Узи никога не е бил силен по математика. Обаче, когато работеше на терен, никога не правеше грешки.
— Да, защото рядко се поставяше в положение, в което е възможно да се направи грешка. — Шамрон потъна в мълчание и се загледа в клоните на евкалипта, които се поклащаха от вятъра над терасата на Габриел. — Винаги съм казвал, че една кариера без противоречия изобщо не е истинска кариера. Аз съм имал достатъчно такива, както и ти.
— Аз имам и белези, които го доказват.
— И отличия също — вметна Ари. — Премиерът е загрижен, че Службата е прекалено предпазлива, когато става дума за Иран. Да, ние пуснахме вируси в техните компютри и елиминирахме неколцина от техните учени, но напоследък няма никакво раздвижване. Премиерът би искал Узи да проведе още една операция „Шедьовър“.
„Шедьовър“ беше кодовото име на съвместната операция на израелци, американци и британци, която бе довела до унищожаването на четири тайни ирански съоръжения за обогатяване на уран. Тя се бе провела под надзора на Узи Навот, но в коридорите на булевард „Цар Саул“ се считаше за един от подвизите на Габриел.
— Възможности като „Шедьовър“ не се появяват всеки ден, Ари.
— Вярно е — съгласи се Шамрон, — но аз винаги съм вярвал, че повечето възможности се спечелват, а не идват даром. Така смята и министър-председателят.
— Да не е загубил доверие в Узи?
— Не още. Но искаше да разбере дали аз съм загубил доверие в него.
— Какво му каза?
— Какъв избор имах? Нали аз му го препоръчах за тази работа.
— Така че му даде благословията си?
— Да, но при определени условия.
— Как така?
— Припомних на премиера, че лицето, което наистина исках да поеме тази работа, не прояви интерес. — Шамрон бавно поклати глава. — Ти си единственият човек в историята на Службата, който е отказал да стане директор.
— За всичко си има първи път, Ари.
— Означава ли това, че може да размислиш?
— Затова ли си тук?
— Мислех, че може да се зарадваш на моята компания — отвърна Шамрон. — А пък и двамата с министър-председателя се чудехме дали няма да се съгласиш да помогнеш малко на един от нашите най-близки съюзници.
— На кого?
— Греъм Сиймор пристигна в града без предупреждение. Той иска да поговорите.
Габриел се обърна към Шамрон.
— За какво? — попита след малко.
— Не каза, но очевидно е спешно. — Шамрон приближи до статива и хвърли поглед към почистения участък от платното, върху който работеше Габриел. — Изглежда като ново.
— Такава е целта.
— Има ли някакъв шанс да направиш същото и за мен?
— Извинявай, Ари — отвърна Алон, докосвайки сбръчканата му буза, — опасявам се, че ти не можеш да бъдеш поправен.
4.
Хотел „Цар Давид“, Йерусалим
На 22 юли 1946 г. следобед екстремистката ционистка групировка „Иргун“ бе взривила голяма бомба в хотел „Цар Давид“ — тогавашното седалище на всички британски военни сили и цивилни институции в Палестина. Атентатът — наказателна операция заради ареста на няколкостотин еврейски бойци — бе довел до смъртта на деветдесет и един души, в това число двадесет и осем британски поданици, които бяха пренебрегнали телефонното предупреждение да се евакуират от хотела. Макар и осъден от всички, бомбеният атентат се бе оказал един от най-ефективните актове на политическо насилие, извършвани някога. Само след две години британците се бяха оттеглили от Палестина и съвременната държава Израел — някога една почти немислима ционистка мечта, бе станала реалност.
Сред късметлиите, които бяха оцелели от бомбената експлозия, беше младият офицер от британското разузнаване Артър Сиймор, ветеран от военновременната програма „Двойна игра“, който неотдавна бе прехвърлен в Палестина, за да шпионира еврейската съпротива. По време на взрива Сиймор трябваше да бъде в кабинета си, но се бе забавил няколко минути заради среща с информатор в Стария град. Той чу детонацията точно когато минаваше през портата Яфа и видя с ужас как част от хотела се срина. Картината щеше да го преследва до края на живота му и даде насока на по-нататъшната му кариера. Яростен противник на израелците и владеещ свободно арабски език, Сиймор създаде притеснително тесни връзки с много от враговете на Израел. Той бе редовен гост на египетския президент Гамал Абдел Насър и един от първите почитатели на младия палестински революционер Ясер Арафат.