— На един руски бизнесмен, който вече не понася да живее в Русия.
— Къде живее той сега?
— Малко по-надолу по пътя от Шамрон.
С едно кликване на мишката Алон махна изображението от екрана.
— Тогава остава само едно последно нещо — каза Ели.
— Да измъкнем Михаил от Русия.
Лавон кимна в знак на съгласие.
— Той ще трябва да си тръгне като някой друг, а не като Никълъс Аведон.
— За предпочитане е това да стане с възможно най-малко пречки от руска страна — добави Габриел.
— Тогава как ще го направим?
— По същия начин, както Ари измъкна Айхман от Аржентина.
— С „Ел Ал“?
Алон кимна утвърдително.
— Лошо момче — каза Лавон.
— Да — отвърна с усмивка Габриел. — И това е само началото.
Навот веднага одобри плана на Габриел, което остави на екипа пет дни, преди Михаил да даде отговор на Генадий Лазарев дали ще отиде в Москва. Пет дни, в които да се погрижат за хиляди големи и малки подробности, или, както се изрази Лавон, пет дни, за да се реши дали посещението на Михаил в Русия ще се окаже по-добро от предходното му пребиваване там. Паспорти, визи, самоличности, организиране на пътуването, квартири: всичко трябваше да се осигури много спешно. Освен това имаше убежища, резервни планове, както и резервни планове на резервните планове. Задачата им бе още по-трудна поради факта, че Габриел не можеше да им каже къде или кога ще се проведе отвличането на Жиров. Те трябваше да импровизират в един град, който през дългата си и кървава история никога не се бе показвал особено благосклонен към свободомислещите.
През тези дълги дни и нощи Алон пришпорваше здраво екипа си, а когато им обърнеше гръб, Навот ги пришпорваше още по-здраво. Между двамата нямаше видимо напрежение, нито доказателство, че единият бе във възход, а другият напускаше сцената. Всъщност някои членове на екипа се чудеха дали бяха свидетели на сформирането на партньорство, което би могло да оцелее дълго след като Габриел заемеше полагащото му се място като началник на Службата. Яков — най-големият песимист в групата, се присмя на тази идея:
— Това ще е като новата жена да разреши на първата съпруга да запази старата си стая. Това никога няма да се случи.
Но Ели Лавон не беше толкова сигурен. Ако имаше човек, който бе достатъчно самоуверен, че да позволи на своя предшественик да остане на някаква длъжност, това беше Габриел Алон.
— В края на краищата — каза Лавон, — щом Габриел можа да сключи мир с Кристофър Келър, значи, може да постигне съгласие и с Навот.
Всички приказки за бъдещите планове на Алон спираха, когато Киара влизаше в стаята. Отначало тя се опита да работи заедно с другите, но безкрайните разговори за Русия бързо помрачиха настроението ѝ. Тя беше жива само защото членовете на екипа преди време бяха рискували живота си, за да я спасят. Сега, докато те се стараеха с всички сили да се справят в срок, Киара се нагърби със задачата да се грижи за тях. Въпреки напрежението в къщата, тя направи всичко възможно да запази семейната атмосфера. Всяка вечер те сядаха на масата, отрупана с изобилна храна, и по настояване на Киара говореха за всичко друго, освен за операцията: за книги, които са чели, за филми, които са гледали, за бъдещето на тяхната размирна страна. След час-час и нещо Алон и Навот се изправяха неспокойно и работата отново започваше. А Киара щастливо се заемаше с миенето на съдовете. Сама пред мивката, тя си пееше тихо, за да заглуши звуците от разговора в съседната стая. По-късно щеше да признае на Габриел, че самото звучене на руските думи ѝ причинявало тъпа болка в корема.
Човекът в центъра на операцията остана в щастливо неведение за усилията на екипа, или поне така изглеждаше на всеки, който срещаше Никълъс Аведон след връщането му в Лондон. Държанието му беше на човек, който вече не се стараеше да крие факта, че посещава места, за които другите можеха само да мечтаят. Орлов проявяваше обич към протежето си, сякаш беше синът, който никога не бе имал, и с всеки изминал ден ставаше все по-зависим от него. Когато говореше за бизнеса си, той за първи път взе да използва местоимението ние — промяна в тона, която не остана незабелязана в Лондонското сити. Виктор информира персонала, че ще прекара по-голямата част от януари в някакво неизвестно място на Карибите.
— Имам нужда от хубава дълга почивка — каза той. — И сега, когато имам Никълъс, най-накрая мога да си я позволя.
При привидното оттегляне на Орлов във финансовите кръгове плъзна слух, че сега Никълъс Аведон е човекът, с когото трябва да се контактува във „Виктор Орлов Инвестмънтс“. Повечето ухажори трябваше да чакат по седмица или повече за възможността да му изразят почитанията си. Но когато получи обаждане от Джонатан Олбрайт от компания, наречена „Маркъм Кепитъл Адвайзърс“, Никълъс се съгласи на срещата без отлагане. Тя се проведе в неговия кабинет с изглед към площад „Хановер“, въпреки че темата нямаше нищо общо с бизнес или с инвестиране. В края на срещата той се обади на един телефонен номер в Москва, като разговорът продължи три минути и приключи удовлетворяващо. След това Никълъс придружи господин Олбрайт до асансьора с доволното изражение на човек, който не греши.