— Как ви се струва? — попита настойчиво Лазарев.
— Чудесен е — отвърна Михаил.
— Елате — каза Генадий, като го хвана за лакътя. — Всички с нетърпение очакват да се запознаят с вас.
Оказа се, че Лазарев не е преувеличил, казвайки „всички“. Наистина през следващите два и половина часа Михаил имаше чувството, че се ръкува с всеки служител на компанията, а може би и с няколко други като добавка. Имаше десетина заместник-председатели с различни фигури, ръст и отговорности, както и един мършав мъж, наречен Ментов, който правеше нещо с анализа на риска, което Михаил не можеше дори да се престори, че разбира. След това той бе представен на научния екип на „Волгатек“ — геолозите, които търсеха нови находища на нефт и газ по цял свят, и инженерите, които разработваха нови изобретателни начини за тяхното извличане. После Михаил се отправи към по-ниските етажи, за да се запознае с „малките“ хора — младите началници, които мечтаеха един ден да бъдат в неговото положение, ходещите мъртъвци, които се държаха здраво за бюрата си и за червените си фирмени чаши за кафе. Той не можа да не се запита какво ли се случваше със служител, който е бил уволнен от компания, притежавана и управлявана от наследника на КГБ. Може би получаваше златен часовник и пенсия, обаче Михаил се съмняваше в това.
Накрая те се върнаха на най-горния етаж и влязоха в големия като атриум кабинет на Лазарев, където той говори надълго и нашироко за визията си за бъдещето на „Волгатек“ и ролята, която искаше Михаил да играе в него. Стартовата му позиция в компанията щеше да бъде шеф на „Волгатек, Великобритания“ — филиала, който щеше да бъде създаден, за да ръководи изпълнението на проекта „Външни Хебриди“. Щом нефтът потечеше, Михаил щеше да поеме по-големи отговорности, най-вече в Западна Европа и Северна Америка.
— Това ще бъде ли достатъчно, за да задържи вашия интерес? — попита Лазарев.
— Може би.
— Какво ще е необходимо, за да ви убедя да напуснете Виктор и да дойдете при мен?
— Пари, Генадий. Много пари.
— Мога да ви уверя, Николай, че парите не са проблем.
— Тогава цял съм в слух.
Лазарев отвори една кожена папка и извади лист хартия.
— Вашият компенсационен пакет ще включва апартаменти в Абърдийн, Лондон и Москва — започна той. — Ще летите с частен самолет, разбира се, и ще използвате вилата на „Волгатек“, която държим в Южна Франция. В допълнение към вашата базова заплата ще получавате бонуси и стимули, които ще закръглят доходите ви до нещо такова.
Генадий постави листа пред Михаил и посочи цифрата, написана в долния край на страницата. Михаил я погледна за миг, почеса се по бръснатата си глава и се намръщи.
— Е? — попита Лазарев.
— Доста далече е от представата ми.
Генадий се усмихна.
— Очаквах, че отговорът ви ще е такъв — каза той, като отново зарови в папката, — така че си позволих да подготвя втора оферта. — Лазарев я постави пред Михаил и попита: — По-добре ли е?
— По-добре — отговори Михаил, като отвърна на усмивката му. — Определено е по-добре.
49.
Червеният площад — Москва
До четири следобед те очертаха най-общите насоки на споразумението. Лазарев изготви резюме на договорените неща в рамките на една страница, запази самостоятелна зала в ресторант „Кафе Пушкин“ за отпразнуването и изпрати Михаил да си почине няколко часа в хотел „Риц“. Той направи кратка разходка без друг придружител, освен Габриел, който го следваше на отсрещния тротоар с вдигната яка на палтото и ниско нахлупен каскет. Алон видя, че Михаил свърна към парадния вход на хотела, и след това продължи по улица „Тверская“ до Площада на Революцията. Там Габриел спря за кратко, за да погледа как един двойник на Ленин увещава група озадачени японски туристи да изземат средствата за производство от техните буржоазни господари. После мина под арката на Воскресенските порти и излезе на Червения площад.
Вече бе притъмняло и вятърът бе решил да даде отдих на града, за да се заеме спокойно с вечерните си дела. С наведена глава и приведени рамене, Габриел изглеждаше просто като още един измъчен московчанин, докато вървеше забързано край северната стена на Кремъл, минавайки пред празните погледи на измръзналите пазачи, които стояха на пост пред мавзолея на Ленин. Точно пред него, окъпани в бяла светлина, се издигаха завитите като захарни пръчки куполи на катедралата „Свети Василий Блажени“. Алон погледна към часовника на Спаската кула и продължи към мястото край кремълската стена, където Сталин — убиецът на милиони хора, спеше спокойно на почетно място. Ели Лавон се присъедини към него след минута.