— Какво мислиш? — попита Габриел на немски език.
— Мисля, че е трябвало да го погребат в необозначен гроб някъде в полето — отговори Лавон. — Но това е само мнението на един човек.
— Чисти ли сме?
— Колкото можем да бъдем в място като Москва.
Алон се обърна, без да каже и дума, и поведе Ели през площада към входа на ГУМ. Преди падането на Съветския съюз той беше единственият универсален магазин в страната, където руснаците можеха да разчитат да си намерят зимно палто или чифт обувки. Сега беше търговски център от западен тип, натъпкан с всички безполезни дрънкулки, които предлагаше капитализмът. Гълчавата на вечерните купувачи отекваше под сводестия му стъклен покрив. Лавон се загледа в своето блекбъри, докато вървеше редом с Габриел. В днешно време това бе много на мода в Русия.
— Секретарката на Генадий Лазарев току-що изпрати имейл до ръководния персонал за гощавка тази вечер в ресторант „Кафе Пушкин“ — каза Ели. — Павел Жиров е в списъка на поканените.
— Днес, докато Михаил беше във „Волгатек“, изобщо не чух гласа му.
— Защото той не беше там — отговори Лавон, все още гледайки блекбърито си. — След като напусна апартамента си на Воробьовите хълмове, той отиде направо в Ясенево.
— Защо точно днес? Защо не е бил във „Волгатек“ да се срещне с новото момче?
— Може да е имал друга работа за вършене.
— Каква например?
— Може да е имало още някой, който е трябвало да бъде отвлечен.
— Точно това ме притеснява.
Габриел спря пред витрината на един бижутериен магазин и се загледа в изложените лъскави швейцарски часовници. В съседство имаше закусвалня от съветски тип, където закръглени жени в бели престилки безрадостно сипваха евтина руска храна в сиви чинии от епохата на Брежнев. Дори и сега — повече от двайсет години след падането на комунизма — все още имаше руснаци, които се бяха вкопчили с носталгия в тоталитарното си минало.
— Няма ли да ти изстинат краката? — попита Лавон.
— Декември е, и то в Москва, Ели. Не е възможно да не изстинат.
— Какво искаш да направя по онзи въпрос?
— Бих искал хотелът да даде на Никълъс Аведон неговия специален подарък малко по-рано от планираното.
— Този род подаръци не се гледат с добро око в „Кафе Пушкин“.
— Всеки, който е някой, носи пистолет в „Кафе Пушкин“, Ели.
— Рисковано е.
— Не е толкова рисковано, колкото алтернативата.
— Защо не пропуснем вечерята и не минем направо на десерта?
— Бих искал — отвърна Алон, — но пиковите часове на трафика няма да ни го позволят. Трябва да изчакаме да мине десет часът. В противен случай никога няма да успеем да го измъкнем от града. Ще бъдем обречени.
— Лош избор на думи.
— Изпрати съобщението, Ели.
Лавон набра няколко букви на блекбърито си и изведе Габриел навън, на улица „Илинка“. Вятърът отново бе задухал и температурата рязко се беше понижила. От очите на Алон потекоха сълзи, докато вървяха покрай шарените като великденски яйца фасади на масивните имперски сгради. В слушалката си чуваше как Никълъс Аведон си тананика тихо, докато си вземаше душ в стаята си в хотел „Риц“.
— Искам да му осигурите пълно покритие през цялото време — каза Габриел. — Завеждаме го на вечеря, сядаме с него на вечеря, а след това го отвеждаме обратно в хотела му. Точно тогава започва веселбата.
— Само ако Павел се съгласи да се втурне да спасява Михаил.
— Той е шефът на сигурността на „Волгатек“. Ако новият ръководен кадър е убеден, че животът му е в опасност, Павел ще дотича. И тогава ще го накараме да съжалява, че го е направил.
— Ще се чувствам по-добре, ако можехме да го закараме в друга държава.
— В коя, Ели? Украйна? Беларус? Или какво ще кажеш за Казахстан?
— Всъщност аз си мислех за Монголия.
— Там храната е отвратителна.
— Храната е ужасна — съгласи се Лавон, — но поне не е Русия.
В края на улицата те завиха наляво и се заизкачваха по хълма към Лубянския площад.
— Мислиш ли, че някога е било правено? — попита Лавон.
— Какво?
— Отвличане на офицер от КГБ в Русия.
— Няма КГБ, Ели. КГБ остана в миналото.
— Не, не е така. Сега този комитет се нарича ФСБ и заема онази голяма грозна сграда, която е точно пред нас. Те ще бъдат много разстроени, когато разберат, че един от братята им липсва.