— Ако го отвлечем чисто, няма да имат време да направят нищо по въпроса.
— Ако го направим чисто — съгласи се Лавон.
Алон запази мълчание.
— Направи ми услуга тази вечер, Габриел. Ако не ти се отвори възможност, не го прави. — Замълча за миг, после добави: — Не бих искал да пропусна възможността да работя за теб, когато станеш началник.
Бяха стигнали до върха на хълма. Лавон забави крачка и спря, като се загледа в огромната жълта крепост на отсрещната страна на Лубянския площад.
— Защо, мислиш, са я запазили? — попита сериозно той.
— Защо не са я съборили и не са издигнали паметник на жертвите на КГБ?
— По същата причина, поради която не са извадили костите на Сталин от кремълската стена — отговори Алон.
Лавон помълча известно време.
— Ненавиждам това място — каза той най-накрая. — И в същото време го обичам. Луд ли съм?
— За освидетелстване — отвърна Габриел. — Но това е само мнението на един човек.
— Ще се чувствам по-добре, ако можехме да го закараме в друга държава.
— Аз също, Ели. Но не можем.
— Колко далече е Монголия?
— Твърде далече за шофиране — отговори Алон, — а и храната там е ужасна.
Пет минути по-късно, докато Габриел влизаше в прекалено топлото фоайе на хотел „Метропол“, Йоси Гавиш излезе от стаята си на четвъртия етаж в хотел „Риц-Карлтън“, облечен в сив костюм и сребриста вратовръзка. В лявата си ръка държеше златист бадж, на който пишеше „АЛЕКСАНДЪР — студент по история“, който Йоси лично си бе избрал, а в дясната носеше лъскава синя подаръчна торбичка с логото на хотела. Торбичката бе по-тежка, отколкото Йоси я правеше да изглежда, защото съдържаше деветмилиметров пистолет „Макаров“ — едно от няколкото оръжия, които московската централа на Службата бе придобила от незаконни местни източници преди пристигането на екипа. В продължение на три дни пистолетът бе лежал скрит между горния и долния матрак на леглото в стаята на Йоси. Така че бе разбираемо, че се чувстваше облекчен най-сетне да се отърве от него.
Йоси изчака, докато се увери, че коридорът е напълно пуст, преди бързо да постави баджа на ревера си. След това се запъти към вратата на стая 421. От противоположната страна чу мъж да пее доста добре „Пени Лейн“. Почука два пъти енергично, но учтиво — почукването на портиер. След това, като не получи никакъв отговор, почука отново, но по-силно. Този път му отвори мъж в бяла хавлия. Беше висок, в отлична физическа форма и порозовял от къпането.
— Зает съм — отсече мъжът.
— Много съжалявам, че ви прекъсвам, господин Аведон — отговори Йоси с неутрален космополитен акцент, — но от управата на хотела биха искали да ви предложат малък подарък в знак на признателност, че сте наш гост.
— Кажете на управата, че благодаря, но не мога да приема.
— Те ще бъдат разочаровани.
— Това не е пак онзи гаден хайвер, нали?
— Боя се, че от управата не казаха какво е.
Порозовелият мъж в бяла хавлия грабна подаръчната торбичка и затръшна вратата пред лицето на Йоси, разтегнато в престорена хотелиерска усмивка. Йоси се завъртя на пета и като махна баджа от ревера си, се отправи към стаята си. Там той бързо съблече костюма си и се преоблече в дънки и дебел вълнен пуловер. Куфарът му стоеше в долния край на леглото; ако всичко вървеше по план, куриер от московската централа щеше да го вземе след няколко часа и да унищожи съдържанието му. Йоси натика костюма в един страничен джоб на куфара и затвори ципа. После избърса всички предмети в стаята, до които се бе докосвал, и излезе от нея, надявайки се това да е за последен път.
Като слезе във фоайето, видя Дина да разлиства скептично московски вестник, излизащ на английски език. Той мина покрай нея, като че ли изобщо не я познаваше, и излезе навън. До тротоара чакаше един рейнджроувър, чийто ауспух бълваше струя изгорели газове в мразовитата нощ. Зад волана седеше Кристофър Келър. Той се вля в пиковия вечерен трафик по улица „Тверская“ още преди Йоси да е затворил вратата. Точно пред тях се извисяваше ъгловата Водовзводна кула на Кремъл и нейната червена звезда светеше като предупредителна светлина. Келър си подсвиркваше тихичко, докато караше.
— Знаеш ли пътя? — попита Йоси.
— Наляво по булевард „Охотни Ряд“, наляво по улица „Болшая Дмитровка“ и после още веднъж наляво по „Булварное колцо“.
— Прекарваш много време в Москва, нали?