Вечерята бе обявена за осем часа, но заради по-натоварения от обикновено трафик в Москва тази вечер Лазарев и Михаил пристигнаха двайсет минути по-късно. Мордекай си отбеляза закъснението, както направиха и екипите в лендроувърите. Същото стори и Габриел, който бързо изпрати съобщение до оперативния център на булевард „Цар Саул“. То бе напълно излишно, разбира се, защото Навот и Шамрон внимателно слушаха аудиоканала от телефона на Михаил. Ето защо те чуха тежките му стъпки по обикновения дъсчен под в преддверието на „Кафе Пушкин“. И тракането на стария асансьор, който го качи на втория етаж. И поредицата от гърлени руски приветствия, които го посрещнаха, когато влезе в частния салон, резервиран за неговата коронация.
За Михаил бе запазено място начело на масата, като Лазарев бе поставен от дясната му страна, а началникът на сигурността на „Волгатек“ — Павел Жиров, от лявата. Само Жиров, изглежда, не вземаше участие в радостта от завоюването на протежето на Виктор Орлов. През цялата вечер той запази безучастното изражение на опитен комарджия, който губи на рулетка. Присвитите му тъмни очи не се отделяха задълго от лицето на Михаил. Той сякаш изчисляваше загубите си и се мъчеше да реши дали ще може да понесе още едно завъртане на рулетката.
Ако мрачното присъствие на Жиров караше Михаил да се чувства неловко, той с нищо не го показваше. Нещо повече, всички, които слушаха представянето му онази вечер, щяха да го описват като едно от най-добрите, които някога са чували. Той беше Никълъс Аведон, в когото всички се бяха влюбили отдалеч. Остроумният Никълъс. Кибритлията Никълъс. По-умният от всички в салона, с изключение на Генадий Лазарев, който може би бе по-умен от всички на света. С напредването на вечерта той говореше по-малко на английски и повече на руски, докато не спря изобщо да говори на английски. Сега Никълъс беше един от тях. Той беше Николай Авдонин. Човек на „Волгатек“. Човек от бъдещето на Русия. Човек от руското минало.
Трансформацията бе пълна малко след десет часа, когато той направи абсолютно точна имитация на Виктор Орлов, включително потрепването на лявото око, което разтресе от смях залата. Единствен Павел Жиров, изглежда, не го намери за забавно. Нито се присъедини към овациите, които последваха благопожеланията, отправени от Генадий Лазарев. След това компанията се изсипа на тротоара, край чийто бордюр чакаше колона от лимузини на „Волгатек“. Лазарев небрежно поиска от Михаил да се отбие в службата на сутринта, преди да напусне града, за да уточнят някои клаузи по договора. После го поведе към отворената задна врата на чакащия мерцедес.
— Ако нямаш нищо против — каза той с усмивката си на математик, — Павел ще те придружи до хотела. Той има няколко въпроса, които би искал да ти зададе по пътя.
Михаил се чу да казва: „Няма проблем, Генадий“, след това, без да се поколебае нито миг, се качи в чакащата кола. Жиров, единственият губещ тази вечер, седна от другата страна, взирайки се неутешимо през прозореца си. Той не каза нищо, когато колата потегли. Михаил забарабани с пръсти по подлакътника си. После се насили да спре.
— Генадий каза, че имате няколко въпроса към мен.
— Всъщност — отговори Павел с характерния си тих глас — имам само един въпрос.
— Какъв е той?
Жиров се обърна и го погледна за първи път.
— Кой сте вие, по дяволите?
— Май Павел току-що смени правилата на играта43 — каза Навот.
Шамрон се намръщи — смяташе за неуместно използването на спортни метафори в жизненоважна работа като шпионажа. Той вдигна поглед към един от видеопанелите и видя светлинки да се движат бързо по картата на централната част на Москва. Светлинката, изобразяваща позицията на Михаил, светна червено. Четири сини светлини се преместиха заедно с нея — две отпред и две отзад.
43
На английски идиомът, чийто буквален превод е „преместване на страничните греди“, произлиза от футбола и означава промяна на критериите в процеса на самата игра. — Б.пр.