Тя се издигаше до езеро без име и до нея се стигаше по път, който не бе обозначен на никоя карта. Това не беше наистина път, по-скоро пътека, отъпкана през брезовата гора дълго преди някой да е чувал за място, наречено Русия. Оригиналната порта на дачата бе останала, както и старата съветска табела „Влизането забранено!“, която Блох — дете на сталинската епоха, не бе посмял да махне. Тя проблесна за кратко под светлината на фаровете на Габриел, докато джипът му приближаваше, друсайки се по заснежената пътека. После се показа дачата — масивна дървена постройка с островръх покрив и просторна веранда която я обикаляше от всички страни. Отпред бяха паркирани няколко автомобила, в това число и мерцедесът S-класа на „Волгатек — нефт и газ“. Когато Алон слезе от волвото, в тъмнината припламна огънче на цигара.
— Добре дошъл в Шангри-ла44 — каза Кристофър Келър. Той бе облечен с дебел анорак и държеше пистолет „Макаров“.
— Как е периметърът? — попита Габриел.
— Адски студен, но чист.
— Колко дълго можеш да останеш тук?
Келър се усмихна.
— Аз съм от спецчастите, скъпи.
Алон мина край Кристофър и влезе в дачата. Другите хора от екипа се бяха разположили да почиват на различни места в големия хол, обзаведен в стил рустик. Михаил все още бе облечен за вечерята в „Кафе Пушкин“. Бе потопил дясната си длан в купа с леденостудена вода.
— Какво се е случило? — попита Габриел.
— Ударих я.
— В какво?
— В лицето на друг мъж.
Алон поиска да види ръката. Тя бе силно подута, а кокалчетата на три от пръстите му бяха здравата ожулени.
— Колко пъти го удари? — поинтересува се Габриел.
— Веднъж или два пъти. Или може би бяха по-скоро десет-дванайсет.
— Как е лицето му?
— Виж сам.
— Къде е той?
Михаил посочи към пода.
Сред многото луксозни придобивки, които имаше дачата, бе и противоатомното убежище. Някога то бе съдържало храна, вода и консумативи, които да стигнат за цяла година. Сега в него имаше двама мъже. И двамата бяха здраво овързани с тиксо: ръцете, краката, коленете, устата, очите. Дори и така, ясно се виждаше, че лицето на по-възрастния мъж е претърпяло значителни щети в резултат на многократните сблъсъци с опасната дясна ръка на Михаил. Той бе подпрян на едната стена, с прострени на пода крака. При звука от отварянето на вратата мъжът започна да върти главата си наляво-надясно като радарна чиния в търсене на нападащ самолет. Габриел клекна пред него и отлепи тиксото, покриващо очите, като отскубна част от едната му вежда, при което лицето му придоби изражение на постоянна изненада. Имаше дълбока рана на едната буза и засъхнала кръв около ноздрите на сега кривия му нос. Алон се усмихна и отлепи тиксото от устата му.
— Здравей, Павел — каза той. — Или трябва да те наричам Пол?
Жиров не отговори нищо. Габриел разгледа счупения му нос.
— Това сигурно боли — каза той. — Но тези неща се случват в място като Русия.
— Очаквам с нетърпение да ти върна жеста, Алон.
— Значи, ме позна.
— Разбира се — отвърна Жиров малко прекалено уверено. — Ние те наблюдаваме от момента, в който стъпи в Русия.
— Кого включва това ние? — попита Габриел. — „Волгатек“? СВР? ФСБ? Или просто ще оставим настрана прекалената изисканост и ще ви наричаме КГБ, каквито сте всъщност.
— Мъртъв си, Алон, ти и всичките ти хора. Никога няма да напуснете живи Русия.
Габриел продължи да се усмихва.
— Винаги съм смятал, че е най-добре да не се отправят празни заплахи, Павел.
— Напълно съм съгласен с теб.
— Тогава може би трябва да се откажеш от преструвките, че си знаел, че съм в Москва или че Никълъс Аведон е мое творение. Ако знаеше, че е мой агент, ти никога не би предприел нещо срещу него тази вечер без подкрепление от ФСБ.
— Кой казва, че не съм имал подкрепление?
— Аз.
— Грешиш, Алон. Но пък и ти доста отдавна грешиш. ФСБ само чакат да се уверят, че са идентифицирали всички членове на твоя екип. Разполагаш най-много с няколко часа. След това ти ще стоиш в килия със счупен нос.
— Тогава предполагам, че трябва да започнем.
— С какво?
— С твоята изповед — отвърна Габриел. — Ще разкажеш на света как отвлече една млада англичанка на име Маделин Харт, за да може „Волгатек — нефт и газ“ да получи достъп до Северно море.
Жиров се престори на изненадан.
44
Въображаемо място, което би трябвало да се намира в Хималаите, или по-точно в Тибет. В западната култура понятието е въведено от писателя Джеймс Хилтън в романа му „Изгубеният хоризонт“. — Б.пр.