— И сега — каза мрачно Сиймор, когато екранът на лаптопа потъмня — министър-председателят на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия е наказван за неговите прегрешения с нескопосан опит за изнудване.
— В него няма нищо нескопосано, Греъм. Които и да стоят зад това, са знаели, че премиерът е замесен в извънбрачна афера. След това са се погрижили любовницата му да изчезне безследно от Корсика. Те очевидно са изключително опитни.
Сиймор извади диска от лаптопа, но не каза нищо.
— Кой друг знае?
Греъм обясни как трите предмета: снимката, бележката и дискът, са били оставени предния ден сутринта на прага на Саймън Хюит. И как Саймън ги е занесъл на Даунинг Стрийт, където ги е показал на Джеръми Фалън. След това Хюит и Фалън се срещнали с премиера в резиденцията му на № 10. Габриел, който неотдавна бе пребивавал в Обединеното кралство, познаваше добре действащите лица. Хюит, Фалън и Ланкастър: светата троица на британската политика. Хюит беше публицистът пропагандатор, Фалън — умелият интригант и стратег, а Ланкастър — самородният политически талант.
— Защо Ланкастър е избрал теб?
— Бащите ни работеха заедно в разузнавателната служба.
— Сигурно има и нещо повече от това.
— Има — съгласи се Сиймор. — Името му е Сидик Хюсеин.
— Опасявам се, че не ми говори нищо.
— Това не е никак изненадващо — каза Греъм. — Защото благодарение на мен преди няколко години Сидик изчезна в една „черна дупка“7, така че никой повече да не го чуе и види.
— Кой беше той?
— Сидик Хюсеин, пакистанец по произход, беше жител на Тауър Хамлетс, Източен Лондон. Той се появи в обсега на нашето наблюдение след бомбения атентат през 2007 година, когато най-сетне се вразумихме и започнахме да прочистваме улиците си от радикални ислямисти. Спомняш си онези дни — каза с горчивина Сиймор. — Дните, когато левите и медиите настояваха да направим нещо срещу терористите сред нас.
— Продължавай, Греъм.
— Сидик се мотаеше с известни екстремисти в джамията на Източен Лондон, а номерът на мобилния му телефон постоянно се появяваше на най-неподходящите места. Дадох копие от досието му на Скотланд Ярд, но от командването на службата за борба с тероризма казаха, че няма достатъчно доказателства, за да предприемат мерки срещу него. След това Сидик извърши нещо, което ми даде възможност сам да се погрижа за проблема.
— И какво беше то?
— Запази си билет за полет до Пакистан.
— Голяма грешка.
— Всъщност направо фатална — вметна мрачно Сиймор.
— Какво стана?
— Проследихме го до летище Хийтроу и се уверихме, че се е качил на самолета за Карачи. След това се обадих тайно на един стар приятел в Лангли, Вирджиния. Мисля, че добре го познаваш.
— Ейдриън Картър.
Сиймор кимна утвърдително. Ейдриън Картър беше директор на Националната тайна служба към ЦРУ. Той ръководеше глобалната борба на Управлението срещу тероризма, включително и неговите някога секретни програми за задържане и разпит на особено важни терористи.
— Екип на Картър наблюдава Сидик в Карачи в продължение на три дни — продължи Сиймор. — След това нахлузиха една торба на главата му и го качиха на първия самолет, напуснал тайно страната.
— Къде го отведоха?
— В Кабул.
— В Солт Пит8?
Греъм бавно кимна.
— Колко време издържа?
— Зависи кого питаш. Според разказа на Управлението за събитията, Сидик е бил открит мъртъв в килията си на десетия ден след пристигането си в Кабул. По време на заведеното съдебно дело семейството му твърдеше, че той е починал, докато е бил измъчван.
— Какво общо има това с премиера?
— Когато адвокатите, представляващи семейството на Сидик, поискаха от МИ5 всички документи, свързани с неговия случай, правителството на Ланкастър отказа да ги предостави, под предлог че това ще навреди на британската национална сигурност. Той спаси кариерата ми.