— Колко време беше в Управление В?
— До края.
Той имаше предвид края на Съветския съюз, който се бе разпаднал през декември 1991 година. Почти за една нощ някогашната могъща суперсила се бе превърнала в петнайсет отделни държави, с Русия — ядрото на стария съюз, в ролята на „първа сред равни“. КГБ било разбито на две отделни служби. Не след дълго за Московския център — някога катедрала на разузнаването, настъпили трудни времена. Появили се пукнатини по външните стени на сградата, а фоайето било пълно с неизвозен боклук. Небръснати служители в смачкани дрехи бродели по коридорите му в алкохолна омая.
— Нямаше дори тоалетна хартия в мъжката тоалетна — каза Павел с ясно доловимо отвращение. — Цялото място се превърна в кочина. И никой не отговаряше за нищо.
По думите му това се променило, когато Борис Елцин най-сетне напуснал сцената и силовиките — хората от спецслужбите, поели контрола над Кремъл. Почти веднага те наредили на СВР да увеличи операциите срещу Съединените щати и Великобритания — и двете формални съюзници на новата Руска федерация. Жиров бил назначен за нов главен резидент на СВР във Вашингтон — един от най-важните постове в службата. Но в деня, в който трябвало да отпътува от Русия, той бил привикан да се яви в Кремъл. Явно президентът, стар колега от КГБ, искал да поговорят.
— Предположих, че иска да ми даде някои финални инструкции за това как да си върша работата във Вашингтон — каза Павел. — Но както се оказа, той имаше други планове за мен.
— „Волгатек“ — вметна Габриел.
Жиров кимна утвърдително.
— „Волгатек“.
По думите на Жиров, за да се разбере случилото се след това, първо било необходимо да се разбере значението на петрола за Русия. Той припомни на слушателите си, че в продължение на десетилетия Съветският съюз е бил вторият по големина производител на петрол в света, отстъпвайки само на Саудитска Арабия и емирствата в района на Персийския залив, доминиран от американците. Петролните кризи от 70-те и 80-те години били истинска благодат за разклатената съветска икономика.
— Те бяха като респиратор — каза Павел, — който удължава живота на пациента дълго след като мозъкът е престанал да функционира.
Новият руски президент разбрал това, което Борис Елцин не могъл да проумее; че петролът отново може да превърне Русия в суперсила. Така че показал вратата на олигарсите като Виктор Орлов и поставил целия руски енергиен сектор под ефективния контрол на Кремъл. А после основал своя собствена петролна компания.
— „КГБ — нефт и газ“ — каза Алон.
— Нещо такова — съгласи се Жиров, като бавно кимна. — Но нашата компания имаше различна цел. Задачата ни бе да придобиваме права за сондиране и активи в нефтопреработването извън Русия. И си бяхме КГБ от горе до долу. В действителност значителен процент от нашите печалби сега отива директно в сметките на Ясенево.
— Къде отива останалата част от тях?
— Използвай въображението си.
— В джобовете на руския президент?
— Той нямаше да е най-богатият човек в Европа чрез разумно инвестиране на пенсията си от КГБ. Нашият президент притежава около 40 милиарда долара и голяма част от богатството му идва от „Волгатек“.
— Чия беше идеята да извършвате сондажи в Северно море?
— Негова — отговори Павел. — Той я приемаше много лично. Каза, че иска „Волгатек“ да забие сламка в британските териториални води и да смуче през нея, докато не остане нищо. Искам да отбележа — добави Жиров, — че аз бях против това от самото начало.
— Защо?
— Част от работата ми като началник на сигурността и операциите беше да проучвам терена за действие, преди да предприемем ход за придобиване на дадени активи или договор за сондиране. Моята оценка на ситуацията във Великобритания не беше обещаваща. Аз прогнозирах, че политическото напрежение между Лондон и Москва ще доведе до отхвърляне на кандидатурата ни за извършване на сондажи край Външните Хебридски острови. И за съжаление, се оказах прав.
— Предполагам, че президентът е бил разочарован.
— Беше по-разгневен, отколкото някога съм го виждал — отговори Жиров. — Най-вече защото подозираше, че Виктор Орлов е изиграл роля за това. Той ме извика в кабинета си в Кремъл и ми каза да използвам всички възможни средства, за да подпишем този договор.
— И така ти реши да действаш чрез Джеръми Фалън.
Павел се поколеба, преди да отговори.
— Очевидно имаш много добри източници в Лондон — каза той след малко.