— Пет милиона евро, преведени в сметка в швейцарска банка — вметна Габриел. — Толкова сте дали на Джеръми, за да получите договора.
— Той доста се пазари. Излишно е да казвам — добави Жиров, — че бяхме изключително разочаровани, когато не успя да ни осигури лиценза. Фалън каза, че нищо не може да направи. Ланкастър и държавният секретар по енергийните въпроси били категорично против сделката. Трябваше да направим нещо, за да променим динамиката или конфигурацията на бойното поле.
— Така че ти отвлече любовницата на премиера.
Жиров не отговори.
— Кажи го — настоя Алон — или отиваме да поплуваш отново на лунна светлина.
— Да — отговори Павел, като гледаше право в камерата, — отвлякох любовницата на министър-председателя.
— Откъде знаеше, че Ланкастър има връзка с нея?
— От известно време хората от лондонската ни резидентура чуваха слухове, че някаква млада жена от партийната централа ходи на Даунинг Стрийт късно вечерта. Помолих ги да проучат по-сериозно този въпрос. Не им отне много време да разберат коя е тя.
— Знаеше ли Фалън, че планирате да я отвлечете?
Жиров поклати отрицателно глава.
— Изчаках, докато изпратим изповедта на Маделин, преди да кажа на Фалън, че ние стоим зад това. Казах му да се възползва от възможността да осъществи сделката. В противен случай щях да унищожа и него.
— Като разкриеш факта, че е взел пет милиона евро подкуп от руска петролна компания, притежавана от Кремъл.
Павел кимна утвърдително.
— Кога се свърза с него?
— Пътувах до Лондон, докато ти и твоят малък приятел от Корсика обикаляхте из Франция да я търсите. Ланкастър бе така скован от стреса, че казал на Фалън да прави каквото иска. Той прокара сделката въпреки възраженията на секретаря по енергийните въпроси. Тогава аз започнах последната част от играта.
— С искането на откупа — каза Габриел. — Десет милиона евро, или момичето умира. И Фалън през цялото време е знаел, че това не е нищо повече от фарс, предназначен да прикрие ролята на „Волгатек“ за изчезването на Маделин.
— Както и неговата собствена роля — добави Жиров.
— Какво знаеше Ланкастър?
— Нищо — отговори Павел. — Той все още вярва, че е платил милиони евро, за да спаси своята любовница и политическата си кариера.
— Защо настояхте аз да доставя парите?
— Искахме да се позабавляваме за твоя сметка.
— Убивайки Маделин пред мен?
Жиров запази мълчание.
— Кажи го пред камерата, Павел. Признай, че ти уби Маделин.
— Аз убих Маделин Харт — изрецитира той.
— Как?
— Като я затворих в багажника на един ситроен с бензинова бомба.
— Защо? — попита Алон. — Защо я уби?
— Тя трябваше да умре — отвърна Жиров. — Нямаше начин да ѝ позволим да се върне в Англия.
— Защо не уби и мен?
— Повярвай ми, Алон, нищо нямаше да ни направи по-щастливи. Но решихме, че си по-полезен жив, отколкото мъртъв. В края на краищата кой по-добре от великия Габриел Алон щеше да удостовери, че Маделин е била убита като част от обичайната схема „отвличане срещу откуп“?
— Къде са десетте милиона евро?
— Дадох ги като подарък на руския президент.
— Искам те да бъдат върнати.
— Желая ти успех.
Габриел отново сложи на масата снимката от обяда в „Ле Палмие“.
— Какво се случи тук? — попита той.
— Предполагам, че би могъл да го наречеш финалния етап от едно романтично вербуване.
Алон направи скептична гримаса.
— Защо красиво младо момиче като Маделин би проявило интерес към подлец като теб?
— Аз съм добър в работата си, Алон. Точно като теб. Освен това — добави Жиров, — тя бе самотно момиче. Беше лесна за завоюване.
— Внимавай какви ги говориш, Павел. — Габриел се престори, че разглежда внимателно снимката. — Странно — каза той след малко, — двамата сякаш се чувствате доста непринудено заедно.
— Това беше третото ни виждане.
— Виждане?
— Среща — поправи се Жиров.
— Не ми изглежда, че си прекарвате добре — каза Алон, все още загледан в снимката. — В действителност, ако не знаех, бих казал, че се карате.
— Не се карахме — отвърна бързо Павел.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм.
Габриел безмълвно остави снимката настрана.
— Някакви други въпроси? — попита Жиров.
— Само един — отвърна Алон. — Откъде научи, че Маделин е имала връзка с Джонатан Ланкастър?
— Вече отговорих на този въпрос.
— Знам — каза Габриел. — Но този път искам да ми кажеш истината.