Павел поднесе същото обяснение — за слуховете, достигнали до ушите на резидента на СВР в Лондон, — но на Алон не му минаваха тези. Той му даде още един шанс, след това, когато чу същата лъжа, заведе руснака до края на пристана и притисна в тила му дулото на пистолета „Макаров“. И там, на брега на замръзналото езеро без име, на бял свят излезе истината, която дълбоко в себе си Габриел бе подозирал през цялото време. Въпреки това, той не можеше да повярва на историята, разказана от Жиров. „Но тя трябва да е вярна“ — помисли си. В действителност това бе единственото възможно обяснение за всичко, което се бе случило.
Като се върнаха в дачата, Павел повтори историята, този път пред видеокамерата, преди да бъде върнат, овързан и със запушена уста, в противоатомното убежище. Операцията вече бе почти завършена. Бяха получили доказателство, че „Волгатек“ са стигнали до доходния северноморски петролен пазар чрез подкуп и изнудване. Единственото, което трябваше да направят сега, бе да стигнат до летището и да хванат отделните си полети до дома. Или — предложи Габриел — биха могли да отложат заминаването си, за да изпълнят още един, последен детайл от начинанието си. Това не беше решение, което той можеше да вземе сам, затова — съвсем нетипично за него — го постави на гласуване. Нямаше нито един против.
53.
Санкт Петербург, Русия
Габриел реши, че е по-безопасно да вземе влака. Имаше гара в градчето Окуловка; можеше да хване първия локален влак на сутринта и да пристигне в Санкт Петербург в ранния следобед. Вътрешно почувства облекчение, когато Ели Лавон настоя да отиде с него. Нуждаеше се от очите на Лавон, както и от неговия руски език.
Окуловка отстоеше само на шестдесет и пет километра от вилата, но заради ужасните пътища и времето пътуването им се проточи близо два часа. Те изоставиха волвото на един малък ветровит паркинг и забързаха към гарата — нова тухлена постройка, която изглеждаше като фабрика. Влакът пристигна на перона точно когато Лавон успя да се сдобие с два билета за първа класа от един от неприветливите служители, седящи зад остъкленото гише. Двамата се озоваха в купе с две руски девойки, които бърбореха безспирно, и слаб, елегантно облечен бизнесмен, който нито веднъж не вдигна поглед от телефона си. Лавон прекара времето, четейки сутрешните московски вестници, в които не се споменаваше нищо за изчезнал началник от петролна компания. Габриел гледаше през заскрежения прозорец безкрайните снежни полета, докато от полюшването на вагона не се унесе в дрямка.
Той се събуди стреснато, когато влакът затрополи в Московската гара на Санкт Петербург. На горния етаж на голямата сводеста зала цареше смут — изглежда, следобедният високоскоростен влак от Москва имаше закъснение заради чеченска бомбена заплаха. Следван от Лавон, Алон си проправи път между хленчещи деца и каращи се двойки и се отправи към Площада на Въстанието. Обелискът на града герой се издигаше към небето от центъра на едно кръгово кръстовище, а неговата златна звезда бе потъмняла от падащия сняг. Уличните лампи светеха по цялата дължина на Невски проспект. Беше едва два часът следобед, но дневната светлина отдавна си бе отишла.
Габриел пое по проспекта, а Ели бдително вървеше на известно разстояние зад него. Алон си помисли, че вече не е в Русия. Беше в царската приказна страна, внесена от Запада и построена от малтретирани селяни. Фасадите на бароковите дворци му напомняха за Флоренция, а като прекоси река Мойка, си представи Венеция. Запита се колко ли много трупове лежаха под леда. Хиляди, помисли си. Десетки хиляди. Никой друг град на света не криеше по-красиво от Санкт Петербург ужасите на миналото си.
Близо до края на проспекта се издигаше единствената грозна постройка — старата сграда на „Аерофлот“, отвратително гранитносиво чудовище, вдъхновено от Двореца на дожите във Венеция, с примес на флорентинския стил от епохата на Медичите като добавка. Алон зави по улица „Болшая Морская“ и продължи по нея, минавайки под Триумфалната арка на Главния щаб, до Дворцовия площад. Когато наближи Александровската колона, Лавон се изравни с него, за да му каже, че никой не го е проследил. Габриел погледна часовника си, който сякаш бе замръзнал на ръката му. Беше два часът и двайсет минути. Това се случва всеки ден по едно и също време — беше казал Жиров. — Всички леко изперкват, когато се приберат у дома след дълго време, прекарано в неизвестност.
В съседство с Дворцовия площад имаше малък парк — зелен през лятото, а сега седефенобял от снега. Лавон седна да чака на една леденостудена пейка, а Алон отиде сам до Дворцовата крайбрежна улица. Нева бе скована от лед. Той погледна часовника си за последен път. После застана сам на бариерата, неподвижен като могъщата река, и зачака една девойка, която не познаваше.