Выбрать главу

— Опитвах се да разбера защо майка ви е напуснала Базилдън, без да каже на никого.

— Тя не ми е майка.

— Сега знам това. Всъщност — добави той — мисля, че го разбрах, когато видях снимката, на която стоите до нея и баща ви. Те изглеждат като…

— Селяни — каза тя злобно. — Аз ги мразех.

— Къде са майка ви и брат ви сега?

— В един стар учебен център на КГБ насред нищото. Аз също трябваше да отида там, но отказах. Казах им, че искам да живея в Санкт Петербург или ще избягам на Запад.

— Имате късмет, че не са ви убили.

— Заплашиха да го направят. — Тя го изгледа за момент. — Какво всъщност знаете за мен?

— Знам, че баща ви е бил важен началник в Първо главно управление на КГБ, може би дори самият голям шеф. Майка ви е била една от неговите машинописки. Тя е взела свръхдоза приспивателни с водка малко след като сте се родили, или поне така се говори. След това са ви дали в нещо като сиропиталище.

— В сиропиталище на КГБ — вметна Маделин. — Бях отгледана от вълци, наистина.

— В определен момент — поднови разказа си Алон — в сиропиталището са спрели да ви говорят на руски. В действителност те не казвали нищо във ваше присъствие. До около тригодишна възраст са ви отглеждали в пълно мълчание. След това са започнали да ви говорят на английски.

— Кагебистки английски — каза тя. — Известно време имах интонацията на говорител от Радио Москва.

— Кога се срещнахте за първи път с новите си родители?

— Когато бях на около пет години. Живяхме заедно в лагер на КГБ година-година и нещо, за да се опознаем. След това се заселихме в Полша. И когато започна голямата полска миграция към Лондон, ние се присъединихме към нея. Моите КГБ родители вече говореха перфектно английски. Те си изградиха нови самоличности и се занимаваха с дребен шпионаж. Основно се грижеха за мен. Вкъщи никога не говорехме на руски език. Само на английски. След известно време аз забравих, че всъщност съм рускиня. Четях книги, за да се науча как да бъда истинско английско момиче — Остин, Дикенс, Лорънс, Форстър.

— „Стая с изглед“.

— Това е всичко, което някога съм искала — каза Маделин. — Стая с изглед.

— Защо живеехте в общинска къща в Базилдън?

— Това беше през деветдесетте години — отвърна тя. — Русия бе разорена. В СВР цареше пълна бъркотия. Нямаше бюджет за подпомагане на семейството на нелегални в Лондон, така че се установихме в Базилдън и живеехме от социални помощи. Със своята социална политика Великобритания всъщност изхранваше шпиони.

— Какво се случи с баща ви?

— Хвана го болестта на нелегалните.

— Нервен ли стана?

Тя кимна утвърдително.

— Той каза на Московския център, че иска да напусне страната. В противен случай щял да отиде в МИ5. Центърът го върна в Русия. Бог знае какво са направили с него.

— Приложили са му высшая мера.

— Какво означава това?

— Няма значение.

Сега нищо нямаше значение, освен това момиче, помисли си той. Габриел се взря в тъмния площад и видя Ели Лавон да потропва с крака от студ. Маделин също го видя.

— Кой е той?

— Приятел.

— Наблюдател ли е?

— Най-добрият.

— Най-добре да е такъв.

Тя се извърна и тръгна бавно край парапета.

— Кога ви активираха? — попита Алон, загледан в стройния ѝ гръб.

— Когато бях в университета — отговори Маделин. — Казаха ми, че искат да се подготвя за кариера в управлението. Следвах политически науки и социални дейности и докато се усетя, вече работех в централата на партията. В Московския център бяха развълнувани. После Джеръми Фалън ме взе под крилото си и в Московския център бяха на седмото небе.

— Спахте ли с него?

Тя се обърна и за първи път се усмихна.

— Виждали ли сте някога Джеръми Фалън?

— Да.

— Тогава съм сигурна, че ще ми повярвате, като ви кажа, че не съм спала с Фалън. Той обаче искаше да спи с мен и аз му дадох точно толкова надежда, колкото да ми даде всичко, което поисках.

— Като какво например?

— Да остана няколко минути насаме с министър-председателя.

— Чия беше идеята?

— На Московския център — отговори Маделин. — Никога не съм правила нещо без тяхното одобрение.

— Смятали са, че Ланкастър може да е уязвим на сближаване?

— Те всички са уязвими — отвърна тя. — За зла участ на Джонатан, той се поддаде на изкушението. Беше напълно компрометиран в момента, в който за първи път прави любов с мен.

— Поздравления — каза Габриел. — Сигурно сте били много горда от себе си.