Маделин се обърна рязко и го гледа безмълвно известно време.
— Не се гордея с това, което направих — каза тя най-накрая. — Аз обикнах силно Джонатан. Никога не съм искала да му се случи нещо лошо.
— Тогава може би е трябвало да му кажете истината.
— Мислех за това.
— Какво се случи?
— Отидох на почивка в Корсика — отвърна Маделин и се усмихна тъжно. — И после умрях.
Но разбира се, имаше и нещо повече от това, като се започне от съобщението, получено от Московския център, с което ѝ нареждали да се срещне със служител на СВР в ресторант „Ле Палмие“ в Калви. Служителят я информирал, че нейната мисия в Англия е приключила и тя ще се върне в Русия, но трябва да направят така, че да изглежда като отвличане, за да заблудят британското разузнаване.
— Скарали сте се — каза Габриел.
— Тихо, но ожесточено — отвърна девойката. — Казах му, че искам да остана в Англия и да живея до края на живота си като Маделин Харт. Той заяви, че това е невъзможно. Заплаши ме, че ако не направя точно каквото ми каже, отвличането ще бъде истинско.
— Така че напуснахте вилата, в която бяхте отседнали, с мотора си и претърпяхте катастрофа.
— Имам късмет, че не ме убиха. Все още имам белези от сблъсъка.
— Колко време всъщност прекарахте в ръцете на френските престъпници?
— Твърде много — отговори тя. — Но през повечето време бях с екип на СВР.
— А в нощта, когато дойдох да ви видя?
— Всички в онази къща бяха от СВР. Включително и момичето, което изпратиха да преброи парите.
— Онази вечер ми изнесохте голямо представление, Маделин.
— Не всичко беше представление. — Тя замълча за миг. — Аз исках да ме измъкнете.
— Опитах се — каза Алон. — Но обстоятелствата не бяха на моя страна.
— Трябва да е било ужасно.
— Особено за девойката, която бяха натикали в багажника на колата.
Маделин не каза нищо.
— Коя беше тя? — попита Габриел.
— Някакво момиче, което са взели от улиците на Москва. Те разпръснаха нейното ДНК в апартамента ми в Лондон, а след това… — Гласът ѝ заглъхна.
— Драснаха клечката.
Лицето ѝ помръкна. Тя се обърна и погледна към тъмния, скован от студа град.
— Тук не е толкова лошо, знаете ли. Дадоха ми прекрасен апартамент. От него има хубава гледка. Мога да прекарам остатъка от живота си тук и да се преструвам, че съм в Рим или Венеция, или в Париж.
— Или във Флоренция — вметна Алон.
— Да, или във Флоренция — съгласи се Маделин. — Точно като Луси и Шарлот46.
— Това ли е, което искате?
Тя отново се обърна с лице към него.
— Какъв избор имам?
— Можете да дойдете с мен.
— Това не може да стане — каза младата жена и бавно поклати глава. — Ще ви убият. Мен също.
— Щом можах да ви намеря в Санкт Петербург, Маделин, мога и да ви измъкна от него.
— Как ме намерихте? — попита тя.
— Не мога да ви кажа още.
— Кой сте вие?
— И това не мога да ви кажа.
— Къде ще ме заведете?
— У дома — отвърна Габриел. — С едно спиране по пътя.
Тя живееше в голяма стара сграда от другата страна на Нева с изглед към Зимния дворец. Ели Лавон я проследи тайно до вратата ѝ, докато Габриел се регистрира в хотел „Астория“. Като се качи в стаята си, той написа приоритетно съобщение до булевард „Цар Саул“, копие от което бе връчено на Узи Навот в 17,47 часа телавивско време. Навот го прочете мълчаливо със замъглените си от умора очи, после погледна към Шамрон.
— Какво е това, Узи?
— Той иска да промени града на заминаване от Москва на Санкт Петербург.
— Защо?
— Ако ти кажа, няма да ми повярваш.
Навот подаде съобщението на Шамрон, който го зачете, обгърнат в облак дим. Докато го прочете, Навот му връчи второ съобщение.
— Изпраща ни видеоматериал.
— За какво?
Преди Узи да успее да отговори, на един от мониторите се появи подпухналото лице на Павел Жиров.
— Изглежда така, сякаш е паднал лошо — каза Шамрон.
— И то няколко пъти — вметна Навот.
— Какво казва?
Узи нареди на техниците да усилят звука.
— Задачата ни бе да придобиваме права за сондиране и активи в нефтопреработването извън Русия. И си бяхме КГБ от горе до долу. В действителност значителен процент от нашите печалби сега отива директно в сметките на Ясенево.
— Къде отива останалата част от тях?
— Използвай въображението си.
— В джобовете на руския президент?
— Той нямаше да е най-богатият човек в Европа чрез разумно инвестиране на пенсията си от КГБ.