Шамрон се усмихна.
— Ето това наричам аз скрит коз — каза той.
— Плюс чифт попове.
— В колко часа е следващият полет на „Ел Ал“ за Санкт Петербург?
Навот натисна няколко клавиша на компютъра пред себе си.
— Самолетът, осъществяващ полет 625, излита от „Бен Гурион“ в един часа и десет минути след полунощ и каца в Санкт Петербург в осем и пет сутринта. Екипажът прекарва деня, като си почива в хотел в центъра на града. След това се връща със самолета в Тел Авив същата нощ.
— Обади се на директора на „Ел Ал“ — каза Ари. — Кажи му, че трябва да вземем назаем този самолет.
Навот посегна към телефона. Шамрон се загледа в монитора на видеостената.
— Кажи го пред камерата, Павел. Признай, че ти уби Маделин.
— Аз убих Маделин Харт.
— Как?
— Като я затворих в багажника на един ситроен с бензинова бомба.
— Защо? Защо я уби?
— Тя трябваше да умре. Нямаше начин да ѝ позволим да се върне в Англия…
56.
Лубянски площад, Москва
В моменти като този, мислеше си полковник Леонид Милченко, огромната площ на Русия бе по-скоро проклятие, отколкото благословия. Той стоеше пред картата в своя кабинет в сградата на Лубянския площад заедно с Вадим Стрелкин. Те току-що се бяха върнали от Кремъл, където президентът на федерацията — самият цар, им беше наредил да не пестят усилия, за да намерят тримата изчезнали мъже. Царят не бе пожелал да им обясни защо това бе толкова важно, а само че става дума за жизненоважни интереси на федерацията и нейните отношения с Обединеното кралство. По време на обратния път към Лубянка именно Стрелкин припомни на Милченко, че „Волгатек“ наскоро е осигурила доходоносни права за извършване на сондажи за нефт в Северно море.
— Мислиш ли, че „Волгатек“ е извършила някоя измама, за да получи този лиценз? — попита полковникът, без да отделя очи от картата.
— Не бих искал да давам предварително мнение за ситуацията, без да знам всички факти — отговори предпазливо Стрелкин.
— Ние работим за ФСБ, Вадим. Никога не се безпокоим за фактите.
— Знаеш как наричат „Волгатек“, нали, шефе?
— „КГБ — нефт и газ“.
Стрелкин не каза нищо.
— Така че да приемем, че от компанията не са играли по правилата, когато са осигурили този лиценз — каза Милченко.
— Те рядко го правят. Поне така се говори на улицата.
— Да предположим, че са подкупили някого.
— Или по-лошо.
— Да приемем, че в отговор на това британското разузнаване се е опитало да внедри свой агент в компанията.
— Добре. — Стрелкин кимна одобрително.
— Да предположим също, че британците са подслушвали, когато Жиров е набутал техния човек в колата си и е започнал да го засипва с въпроси.
— Вероятно са подслушвали.
— И че са сметнали, че техният човек е в опасност.
— Той наистина е бил.
— И че в резултат на това те са измъкнали техния човек.
— Окончателно и безвъзвратно.
— И че са взели Жиров и шофьора заедно с него.
— Вероятно не са имали избор.
Милченко потъна в размисъл.
— Е, къде е сега Жиров? — попита той накрая.
— Той ще се появи рано или късно.
— Жив или мъртъв?
— Британците не обичат мокрые дела.
— Къде, за бога, си чул подобно нещо? — Полковникът пристъпи към картата. — Ако беше на мястото на британците — каза той, — какво щеше да се опитваш да направиш точно сега?
— Щях да се опитвам да измъкна възможно най-бързо моя човек от страната.
— Как щеше да го направиш?
— Предполагам, че бих могъл да го закарам до един от пропускателните пунктове на западната граница, но най-бързият начин за излизане е летище Шереметево.
— Той ще носи различен паспорт.
— И ще изглежда различно — добави Стрелкин.
— Иди до хотел „Риц“ — каза Милченко. — Вземи няколко негови снимки от охраната на хотела. След това накарай да раздадат тези снимки на всички служители от паспортния контрол и на всички милиционери на Шереметево.
Стрелкин тръгна към вратата.
— Още нещо, Вадим.
Стрелкин спря.
— Направете същото в Санкт Петербург — каза полковникът. — Просто за всеки случай.
В този момент въпросният мъж си почиваше удобно в една изолирана вила в Тверска област заедно с останалите членове на израелския екип. Малко след пет часа сутринта, след като бяха прекарали още една безсънна нощ, те напуснаха дачата по двама, по трима и се придвижиха до гарата в Окуловка — всичките, без Кристофър Келър, който остана сам в дачата да пази Павел Жиров и шофьора.