Влакът от Окуловка тръгна със закъснение, което не важеше за самолета на „Ел Ал“, извършващ полет 625. Той излетя от летище „Бен Гурион“ точно в 1,10 след полунощ и се приземи в Санкт Петербург две минути по-рано — в 8,03 часа. Дванайсетчленният му екипаж остана на борда, докато не слязоха всички пътници. После, след като минаха митнически контрол, те се качиха в необозначен ван на наземната служба на „Ел Ал“ за двайсетминутното пътуване до хотел „Астория“, където имаха запазени стаи за деня. Една от стюардесите бе висока тъмнокоса жена с очи с цвят на карамел. След като остави малката си пътна чанта в долния край на леглото, тя отиде до една стая в края на коридора и без да обръща внимание на табелката „Не ме безпокойте“, която висеше на дръжката, тихо почука. Като не получи отговор, отново почука. Този път вратата се отвори десетина-двайсет сантиметра, колкото тя да може да мине, и жената се промъкна вътре.
— Какво правиш тук? — попита Габриел.
Киара вдигна очи към тавана, сякаш да напомни на мъжа си — бъдещия шеф на израелското разузнаване, че се намират в руска хотелска стая и че тя вероятно се подслушва. Той направи жест, давайки да се разбере, че стаята е чиста. След това повтори въпроса си. Стоеше с ръце на кръста и зелените му очи бяха гневно присвити. Толкова ядосан Киара не го беше виждала от доста дълго време.
— Може да е наивно от моя страна — каза тя, — но всъщност си мислех, че ще се зарадваш да ме видиш.
— Как успя да го направиш?
— Имахме нужда от момичета за летателния екипаж. Аз се включих доброволно.
— И Узи не можа да намери никоя друга, освен жена ми?
— Всъщност Узи беше против.
— Тогава как се озова в екипа?
— Отидох при Шамрон зад гърба на Навот — отговори Киара. — Казах му, че искам да участвам в операцията и че ако той не ми даде това, което искам, няма да му дам това, което той иска.
— Мен?
Тя се усмихна.
— Умница.
— Учих се от най-добрия.
— Струва ми се, каза, че не искаш да идваш в Русия. Точните думи, мисля, бяха, че не би могла да издържиш на напрежението.
— Промених мнението си.
— Защо?
— Защото исках да споделя това с теб. — Киара се приближи до прозореца и надникна към потъналия в мрак Исакиевски площад. — Тук някога има ли дневна светлина?
— Това е дневната светлина.
Тя пусна щорите на прозореца и се обърна. В синята пола и искрящо бялата блуза изглеждаше неустоима. Габриел вече не беше ядосан, че е дошла в Русия против волята му. В действителност бе доволен, че е при него. Това щеше да направи по-поносимо чакането през следващите няколко часа.
— Каква е тя? — попита Киара.
— Маделин ли?
— Така ли я наричаме?
— Това е единственото име, което тя знае — отвърна Габриел. — Била е…
— Какво?
— Отгледана от вълци — каза той.
— Може би и тя е вълк.
— Не е.
— Сигурен ли си в това?
— Сигурен съм, Киара.
— Тя вече те заблуди веднъж.
Той не каза нищо.
— Съжалявам, Габриел, но трябва да вземеш предвид и възможността тя все още да е лоялна към нейната служба.
— Взел съм го предвид — отвърна той, неспособен да прикрие раздразнението в гласа си. — Но ако не е следена, когато напусне апартамента си този следобед, ще я доведа тук. След това ще я заведа у дома.
— Къде е това у дома?
— В Англия.
— Тя ще предизвика голям шум.
— Доста голям — съгласи се Алон.
— Какво ще правиш с нея?
— Ще я използвам, за да изплатя един малък дълг — отвърна той. — После ще я оставя в умелите ръце на Греъм Сиймор.
— Горкият Греъм. — Киара седна в края на леглото и събу униформените обувки.
— Как беше полетът? — попита Габриел.
— Успях да не нараня нито един от пътниците по време на сервирането на храната.
— Браво.
— Имаше едно бебе в първа класа, което плака по целия път от Анкара до Минск. Някои от пасажерите бяха доста разстроени от това. Майката беше направо покрусена. — Замълча, после добави: — А единственото, което си мислех аз, бе, че тя е най-щастливата жена на света.
— Може би не трябваше да идваш — каза Габриел след известно време.
— Трябваше да дойда — отвърна Киара. — Ще се насладя истински на тази операция.
Тя свали полата си, сложи я внимателно на леглото и започна да разкопчава блузата си.
— Какво правиш? — попита Габриел.