— На теб какво ти изглежда?
— Изглежда ми, че една много красива стюардеса съблича дрехите си в моята хотелска стая.
— Трябва да си починеш малко. Аз също — добави Киара, като съблече блузата си. — Не ме разбирай погрешно, Габриел, но изглеждаш ужасно. Поспи час-два. Ще се почувстваш по-добре.
— Не бих могъл да заспя точно сега.
— Какво смяташ да правиш? Да стоиш цял ден до този прозорец и да се пукнеш от притеснение?
— Такъв беше планът ми.
— Ще имаш достатъчно време за това, когато станеш началник. Ела в леглото — каза Киара. — Обещавам да не те нараня.
Габриел отстъпи, събу обувките и дънките си и се мушна в леглото до нея. Тялото ѝ бе горещо. Когато го целуна, устните ѝ имаха вкус на мед. Тя прокара пръст по носа му.
— Киара…
— Какво има, скъпи? — попита тя и го целуна отново.
— На работа съм.
— Ти винаги си на работа. И ще останеш на работа до края на живота си.
Киара пак го целуна. Целуна устните му. Шията му. Гърдите му.
— Предполагам, че е била права от самото начало — каза тя.
— Коя? — промърмори Габриел.
— Старицата от Корсика. Тя е казала, че ще разбереш истината, когато Маделин е мъртва. В известен смисъл тя е умряла онази сутрин във Франция. И сега ти знаеш истината.
— Старицата все пак сгреши за едно нещо. Тя ме предупреди да не ходя в града на еретиците. Каза, че ще загина там.
Киара спря да го целува и го погледна право в очите.
— Доколкото си спомням, ти ми обясни, че е казала, че ще бъдеш в безопасност.
— Така е.
— Значи, си ме излъгал.
— Съжалявам, скъпа. Не трябваше да го правя.
Тя отново го целуна.
— Още тогава разбрах, че ме лъжеш.
— Наистина ли?
— Винаги знам кога лъжеш, Габриел.
— Но аз съм професионалист.
— Не и когато става въпрос за мен. — Киара издърпа ризата му презглава и го възседна. — Все още е възможно да се случи, нали знаеш.
— Кое?
— Да умреш в града на еретиците.
— Тя имаше предвид Москва. Мисля, че сега съм в безопасност.
— Всъщност — каза жена му, докато дланите ѝ галеха корема му — ти се намираш в сериозна опасност.
— Усещам го.
Киара го обгърна с нежната топлина на тялото си. Габриел си помисли, че вече не е в Русия. Беше в стаята във Венеция, където за първи път прави любов с нея, в легло с бели ленени чаршафи. Беше в безопасност. Тя също.
— Може би тя няма да дойде — каза Киара след това, когато Габриел се унасяше в сън.
— Ще дойде — промърмори той. — И тогава ще я заведа у дома.
— Аз също искам да се прибера вкъщи.
— Скоро и това ще стане — каза той.
— Дали тук изобщо ще стане светло?
— Не, Киара. Не и днес.
57.
Санкт Петербург, Русия
Бяха го правили десетки пъти преди, на десетки тайни бойни полета, така че няколко минути над картата на града в стаята на Габриел в хотел „Астория“ им бяха достатъчни, за да съставят плана за действие — маршрут, наблюдателни постове, алтернативни планове. Алон го нарече последен шанс за Московския център. Щяха да я разходят из улиците на Санкт Петербург още един, последен път, за да се уверят, че не е следена. После щяха да я отведат и да я накарат да изчезне. Още веднъж.
И така, малко след два часа в този тъмен следобед в Санкт Петербург, шестима агенти от тайната разузнавателна служба на Израел се измъкнаха от хотел „Астория“ и поеха покрай приказните църкви и дворци към определените им наблюдателни пунктове. Ели Лавон трябваше да се придвижи най-надалече, защото именно той чакаше пред жилищния блок на Маделин, когато тя излезе от него в 14,52 часа — точния час, в който Габриел ѝ бе казал да се появи, ако иска да дезертира. Тя прекоси пеша Дворцовия мост, мина през входа на Ермитажа откъм Дворцовата крайбрежна улица, а след това отиде директно в Залата на Моне, където седна на обичайната си пейка в три часа и седем минути. Лавон се присъедини към нея след две минути.
— Дотук добре — каза той тихо на английски език. — Сега слушайте внимателно и направете точно каквото ви кажа.
Те я накараха да мине през Дворцовия площад, под Триумфалната арка и нагоре по Невски проспект. Маделин изпи едно кафе и изяде парче руска торта в ресторант „Литературное кафе“, разходи се под римската колонада на Казанската катедрала и купи някои неща от магазин „Зара“. Във всяка точка по маршрута си тя мина покрай член на екипа. И всеки от тях съобщи, че няма следа от противниковата служба.
Като излезе от „Зара“, Маделин се отправи към река Мойка и мина по венецианските алеи, стигайки до просторния Исакиевски площад, където чакаше Дина с притиснат до дясното ухо мобилен телефон. Ако държеше телефона до лявото си ухо, това щеше да е сигнал за Маделин да продължи да върви. Дясното ухо означаваше, че за нея е безопасно да влезе във фоайето на хотел „Астория“, което тя направи в 15,48 часа. Ели Лавон се присъедини към нея в асансьора и двамата се качиха на третия етаж. Маделин гледаше снега по ботушите си. Лавон пък зяпаше богато украсения таван. Когато вратите шумно се отвориха, той протегна церемониално ръка и каза: „След вас“. Маделин мина край него, без да каже и дума, и се отправи към стаята в края на коридора. Когато я наближи, вратата се отвори и Габриел я дръпна вътре.