59.
Лондон
В продължение на няколко дни Габриел обмисля дали да предупреди Греъм Сиймор, че ще му предаде доста необичаен руски дезертьор. В крайна сметка реши да не го прави. Мотивите му бяха по-скоро лични, отколкото оперативни. Той просто не искаше да развали изненадата.
В резултат на това екипът, който ги чакаше на летище Хийтроу по-късно същата сутрин, бе от Службата, а не от МИ5. Той посрещна тайно Алон и Маделин в залата за пристигащи и ги превози до набързо придобит служебен апартамент в Пимлико. След това Габриел позвъни на Сиймор в кабинета му и му каза, че за пореден път е влязъл в Обединеното кралство, без да се впише в книгата за гости.
— Каква изненада — отбеляза сухо Сиймор.
— Има и още, Греъм.
— Къде си?
Алон му даде адреса.
Сиймор имаше среща с делегация от австралийски шпиони, която не можеше да бъде отложена, така че измина цял час, преди колата му да се появи на улицата пред сградата. Като влезе в апартамента, той завари Габриел сам в хола. На масичката за кафе бе отворен лаптоп, на който Алон му пусна видеозаписа, в който Павел Жиров изповядваше многото грехове на притежаваната от Кремъл енергийна компания, известна като „Волгатек — нефт и газ“. Когато записът свърши, Сиймор изглеждаше поразен. „Което доказва една от любимите максими на Ари Шамрон — помисли си Габриел. — В разузнаването, както и в живота, понякога е по-добре да не знаеш.“
— Това е мъжът, който е обядвал с Маделин в Корсика, нали? — попита най-накрая Греъм, продължавайки да се взира в екрана на лаптопа.
Алон бавно кимна.
— Ти поиска да го намеря — рече той — и аз го намерих.
— Какво се е случило с лицето му?
— Казал е на Михаил нещо, което не е трябвало да казва.
— Къде е той сега?
— Изчезна — отвърна Габриел.
— Има варианти на изчезването, нали знаеш.
Безизразното лице на Алон му показа ясно, че Павел Жиров е изчезнал завинаги.
— Руснаците знаят ли? — попита Сиймор.
— Не още.
— Кога ще разберат?
— Напролет, бих казал.
— Кой го уби?
— Това е друга история, която ще ти разкажа друг път.
Габриел извади DVD диска от лаптопа и го подаде на Сиймор. Като го взе, той издиша бавно, сякаш се опитваше да овладее кръвното си налягане.
— От дълго време съм в тази игра — каза най-сетне Сиймор, — но този видеозапис е най-експлозивното нещо, което някога съм виждал.
— Още не си видял всичко, Греъм.
— Не знам дали си забелязал — каза Сиймор, сякаш не бе чул предупреждението му, — но наскоро имахме избори в тази страна. Джонатан Ланкастър току-що спечели една от най-големите изборни победи в британската история. И сега Джеръми Фалън е министър на финансите.
— Не задълго — вметна Алон.
Сиймор не отговори.
— Не смяташ да го оставиш да се измъкне безнаказано, нали, Греъм?
— Не — отвърна Сиймор. — Но това ще бъде кървава баня.
— От самото начало знаеше, че ще е така.
— Обаче се надявах, че кръвта няма да опръска и мен. — Той потъна в дълбоко мълчание.
— Има ли нещо, което искаш да споделиш, Греъм?
— Премиерът ми предложи повишение — отговори той след кратко колебание.
— Какъв вид повишение?
— Такова, което не можах да откажа.
— Генерален директор?
Сиймор кимна утвърдително.
— Но не на МИ5 — добави бързо. — Пред теб стои бъдещият шеф на тайните служби на Нейно Величество. Ти и аз ще управляваме света заедно. Тайно, разбира се.