— Освен ако не свалят правителството на Ланкастър.
— Точно така — отговори Сиймор. — Ако направя това, има голяма вероятност да бъда пометен в морето с останалите. И ти ще загубиш близък съюзник. — Греъм сниши глас и добави: — Мисля, че човек в твоето положение би искал да се облегне на приятел като мен. Тези дни нямаш много такива.
— Но ти не можеш да позволиш на енергийна компания, притежавана от КГБ, да прави сондажи за нефт във вашите териториални води.
— Това би било нарушение на служебния ми дълг — съгласи се радушно Сиймор.
— Нито пък можеш да позволиш на платен агент на Кремъл да продължи да изпълнява функциите на министър на финансите. В противен случай — добави Алон — той може да се окаже вашият следващ министър-председател.
— Побиват ме тръпки само при мисълта за това.
— Тогава трябва да го унищожиш, Греъм. — Габриел замълча за момент. — Или трябва да си извърнеш очите, докато аз го направя за теб.
Сиймор остана мълчалив известно време, после попита:
— Как ще го направиш?
— Като си върна услугата.
— Ами Ланкастър?
— Той е виновен само за една любовна връзка. Има голяма вероятност британският народ да му прости, особено когато научи, че Джеръми Фалън има пет милиона евро в швейцарска банкова сметка. — Алон замълча, после добави: — Има и още едно смекчаващо обстоятелство, за което още не съм ти казал.
— Какво е то?
Габриел се усмихна и се изправи на крака.
Той влезе в спалнята и се върна след миг, придружен от красива млада жена. Тя имаше гарвановочерна коса и някога бледата ѝ кожа бе силно загоряла от слънцето край Червено море. Сиймор се изправи галантно и усмихвайки се, протегна ръка. Когато тя не бе поета, лицето му придоби озадачено изражение. И тогава той разбра, погледна към Алон и прошепна:
— Мили боже!
Тя разказа на Греъм Сиймор историята от самото начало — същата история бе разказала на Габриел в онзи мразовит следобед в Санкт Петербург, под купола на Исакиевския събор. След това спокойно и съвсем акуратно заяви, че иска да дезертира в Обединеното кралство и ако е възможно, един ден да си върне стария живот.
Като заместник-директор на МИ5, Греъм Сиймор не притежаваше властта да предостави бежански статут на дезертирал руски шпионин; единственият човек, който можеше да го направи, бе бившият любовник на Маделин — Джонатан Ланкастър. Точно по тази причина в два часа и петнайсет минути този следобед Сиймор се представи без предупреждение на Номер 10 и поиска да говори на четири очи с министър-председателя. По стечение на обстоятелствата срещата се състоя в личния кабинет на Ланкастър. Там, под същия портрет на намръщената баронеса Тачър, Сиймор разказа на премиера всичко, което бе научил. Това, че руският президент е наредил на „Волгатек“ да използва всички възможни средства, за да получи достъп до нефта в Северно море. Това, че Джеръми Фалън — най-близкият съветник и доверен човек на Ланкастър, го е предал за пет милиона руски сребърника. И че бившата му любовница Маделин Харт — шпионка от руски произход, е съвсем жива и търси убежище във Великобритания. За негова чест, премиерът, макар и видимо потресен, не се поколеба, преди да даде своя отговор. Фалън трябваше да се махне, Маделин трябваше да остане, а за останалото — да става каквото има да става. Той отправи само една молба: да му бъде дадена възможност да съобщи лично новината на съпругата си.
— Аз не бих го отлагал много, ако бях на ваше място, господин премиер.
Ланкастър посегна бавно към телефона. Сиймор се изправи и мълчаливо се измъкна от стаята.
Остана за уточнение само името на репортера, на когото щеше да бъде предоставено изключителното право да публикува най-сензационната новина в британската политическа история. Сиймор предложи Тони Ричмънд от „Таймс“ или може би Сю Гибънс от „Индипендънт“, но Габриел ги отхвърли. Каза, че е дал обещание и възнамерява да го спази. Той набра номер на мобилния си телефон, чу гласовата поща и остави кратко съобщение. Тя веднага му върна обаждането.
— В четири часа в кафене „Неро“ — каза Алон. — И този път не закъснявайте.
За голямо огорчение на Греъм Сиймор, Габриел и Маделин настояха да направят една последна разходка заедно. Те тръгнаха по „Милбанк“ под поривите на вятъра, минаха край парка „Виктория Тауър Гардънс“, Уестминстърското абатство и сградата на Парламента и в четири без десет следобед влязоха в кафенето. Алон си поръча черно кафе, Маделин — чай „Ърл Грей“ с мляко и бисквита. Тя извади пудриера от дамската си чанта и се огледа в огледалцето ѝ.