— Дори и да успея да я намеря — каза след малко, — похитителите ще разполагат с видеозаписа с нейното признание за любовната ѝ връзка с министър-председателя.
— Но този запис ще има доста по-различно въздействие, ако Английската роза9 е в безопасност на английска земя.
— Освен ако Английската роза не реши да каже истината.
— Тя е лоялна към партията. Няма да посмее да го направи.
— Нямаш представа какво са ѝ сторили — отговори Габриел. — Сега може да е съвсем различен човек.
— Така е — каза Сиймор, — но ние малко изпреварваме събитията. Този разговор е безсмислен, ако ти и твоята служба не предприемете действия, за да намерите Маделин Харт заради мен.
— Аз нямам правомощията да поставя моята служба на твое разположение, Греъм. Узи трябва да вземе това решение, не аз.
— Навот вече даде одобрението си — заяви категорично Сиймор. — Същото направи и Шамрон.
Габриел го изгледа неодобрително, но не каза нищо.
— Наистина ли смяташ, че Ари Шамрон щеше да ме пусне дори на километър от теб, без да знае защо съм в града? — попита Греъм. — Той страшно много те покровителства.
— Показва го по доста странен начин. Но се опасявам, че в Израел има един човек, който е по-силен от Шамрон, поне когато става въпрос за мен.
— Съпругата ти?
Алон кимна утвърдително.
— Имаме седем дни или девойката умира.
— Шест дни — поправи го Габриел. — Тя може да е навсякъде по света, а ние не разполагаме с никаква следа.
— Това не е съвсем вярно.
Сиймор бръкна в куфарчето си и извади две снимки от Интерпол на мъжа, с когото Маделин Харт бе обядвала в деня на нейното изчезване. Мъжа, чиито обувки не бяха оставили следи. Забравения човек.
— Кой е той? — попита Габриел.
— Добър въпрос — каза Греъм. — Но ако успееш да го намериш, подозирам, че ще откриеш и Маделин Харт.
6.
Израелски национален музей, Йерусалим
Габриел взе само един предмет от Греъм Сиймор — снимката на похитената Маделин Харт, и отправяйки се на запад през Йерусалим, я занесе в Израелския национален музей. Като остави колата си на паркинга за персонала — привилегия, дадена му съвсем наскоро, той мина през остъкления вестибюл и отиде в залата, в която се помещаваше музейната колекция от творби на европейски художници. В единия ѝ ъгъл висяха девет импресионистични картини, притежавани някога от швейцарския банкер Август Ролф. На една табелка бе описано дългото пътуване на картините, взети от Париж, до това място — как са били откраднати от нацистите през 1940 г. и как по-късно са били прехвърлени на Ролф в замяна на предоставяните от него услуги на германското разузнаване. На табелката не се споменаваше фактът, че Габриел и дъщерята на Ролф — известната цигуларка Анна Ролф — бяха открили картините в един цюрихски банков трезор, нито че консорциум от швейцарски бизнесмени беше наел професионален убиец от Корсика, за да ги убие и двамата.
В съседната зала бяха изложени творби от израелски художници. Имаше три платна от майката на Габриел, включително натрапчивото изображение на Похода на смъртта от Аушвиц през януари 1945 година, който тя бе нарисувала по памет. Габриел прекара няколко минути да се възхищава на майсторството на рисунъка и полагането на боите, преди да излезе навън в градината със скулптурите. В далечния ѝ край се издигаше кошероподобното Светилище на книгата — хранилището на свитъците от Мъртво море. До него се намираше най-новата постройка на музея — модерна сграда от стъкло и стомана, дълга шейсет лакти, широка двайсет лакти и висока трийсет лакти10. Сега тя бе покрита с брезентова конструкция, която скриваше от външния свят съдържащите се в нея двадесет и две колони от Храма на Соломон.
По протежение на двете страни на сградата, както и пред входа ѝ, който гледаше на изток — също като оригиналния Храм на Соломон, — стояха на пост въоръжени охранители. Това бе само един елемент от изложбата, който я бе направил може би най-оспорвания досега кураторски проект в света. Ултраортодоксалната общност в Израел бе осъдила изложбата като обида към Бога, която в крайна сметка щяла да доведе до унищожаването на еврейската държава, докато в арабския Източен Йерусалим пазителите на Купола на скалата обявиха колоните за изкусна измама. „На Храмовия хълм никога не е имало такъв храм — заяви великият мюфтия на Йерусалим в статия, публикувана в „Ню Йорк Таймс“ — и нито един музеен експонат няма да промени този факт.“
9
Жаргонно прозвище за типична английска девойка — обикновено с кестенява коса, бледа кожа, зелени очи и румени бузи, много красива и рядко срещана. — Б.пр.
10
Според Библията Първият храм на Соломон е бил с дължина 60 лакти (27 метра), широчина 20 лакти (9 метра) и височина 30 лакти (14 метра). — Б.пр.