Алон отново погледна часовника си. Не датата, а часа. Имаше време за едно последно сбогуване. За един последен порой от сълзи. За едно последно извинение, че не бе претърсил колата за бомба, преди да позволи на Леа да запали двигателя. След това излезе, залитайки, от каменната градина в деня, който някога бе любимият му ден от годината, и се настани на задната седалка на седана, каран от един двайсет и пет годишен младеж.
Момчето прояви здрав разум и не отрони нито дума по време на пътуването до летището. Габриел влезе в терминала като обикновен пътник, но след това отиде в една стая, запазена за персонала на Службата, където изчака да обявят полета му. Когато се настани на мястото си в първа класа, изпита съвсем непрофесионалното желание да позвъни на Киара. Вместо това, използвайки техники, които бе научил на младини от Шамрон, той я зазида дълбоко в мислите си. Засега нямаше Киара. Нито Даниел. Нито Леа. Имаше само Маделин Харт — отвлечената любовница на британския премиер Джонатан Ланкастър. Когато самолетът се издигна в притъмняващото небе, тя се яви на Габриел — нарисувана с маслени бои върху платно, като Сузана, къпеща се в градината си. А над стената я гледаше похотливо мъж с ъгловато лице и малка, жестока уста. Мъжът без име или националност. Забравеният мъж.
7.
Корсика
Корсиканците казват, че когато наближават с лодка острова си, мирисът на неговата уникална храстовидна растителност достига до тях дълго преди да зърнат скалистото му крайбрежие да се подава над морето. Габриел нямаше подобно изживяване относно Корсика, защото пътува до острова със самолет, пристигайки с първия сутрешен полет от летище Орли. Чак когато седна зад волана на взетото под наем пежо и пое на юг от летище Аячо, за първи път долови аромата на прещип, дива роза, лавдан11 и розмарин, който се носеше от хълмовете. Корсиканците ги наричаха макия12. Те ги използваха в готварството, отопляваха домовете си с тях и се криеха в тях по време на война и вендета. Според една корсиканска легенда преследван човек можеше да се скрие в макията и ако пожелаеше, да остане незабелязан там завинаги. Габриел познаваше точно такъв човек. Ето защо носеше червената коралова длан, окачена на тънка кожена връвчица на шията си.
След половинчасово шофиране Алон напусна крайбрежния път и се отправи към вътрешността. Ароматът на макията стана по-силен, а стените, ограждащи накацалите по хълмовете градчета — по-здрави. Също като древната земя на Израел, Корсика бе завладявана много пъти — всъщност след падането на Римската империя вандалите плячкосали острова толкова безмилостно, че повечето от жителите му напуснали панически крайбрежието и потърсили убежище в планините. Дори и сега страхът от външните хора си оставаше все така силен. В едно изолирано село старица насочи към Габриел вирнат показалец и кутре в така наречения „рогат знак“, за да се предпази от окю, уроки.
Отвъд селото пътят представляваше малко по-широка пътека, от двете страни на която се издигаха стени от гъсти храсти. След километър и половина той стигна до входа на частен имот. Портата бе отворена, но пред нея бе спрян високопроходим автомобил, в който седяха двама охранители. Габриел изключи двигателя, сложи ръце върху горния край на волана и зачака мъжете да се приближат. Най-накрая единият слезе от джипа и тръгна бавно към него. В едната си ръка държеше пистолет, а другата бе пъхнал под колана на панталона си. Само с повдигане на дебелите си вежди той попита за целта на посещението на Алон.
— Искам да се видя с вашия дон — каза на френски Габриел.
— Донът е много зает човек — отвърна на корсикански диалект охранителят.
Алон свали амулета от врата си и му го подаде. Корсиканецът се усмихна.
— Ще видя какво мога да направя.
На остров Корсика никога не бе нужно много, за да се предизвика кръвна вражда. Една обида. Едно обвинение в измама на пазара. Развалянето на годеж. Бременността на неомъжена жена. След първоначалната искра неизбежно настъпваха размирици. Нечий вол биваше убит, ценно маслиново дърво биваше отсечено, нечия къща биваше опожарена. После започваха убийствата. И това продължаваше понякога трийсет и повече години, докато засегнатите страни не уредяха разногласията си или не се откажеха от борбата поради изтощение.
11
Лавдан, или цистус, наричан още скална роза, е род ниски многогодишни храсти, известни преди всичко със силния си специфичен аромат, напомнящ мириса на амбра, който се дължи на високото съдържание на етерични масла в листата им. — Б.пр.
12
Храстови биотопи в средиземноморските страни, обикновено се състоят от гъсторастящи вечнозелени храсти. — Б.пр.