— Да — каза Фиона, — тя с готовност подхвърля от време на време по някоя безобидна пикантерия за трудното си детство: мрачното общинско жилище в Есекс, бащата, чието лице едва си спомня, алкохолизирания брат, който не е работил нито един ден в живота си, но всичко останало крие зад дълбок ров и каменни стени. Нашата Маделин може да е сериен убиец или скъпоплатена проститутка и никой от нас да не знае.
Обаче Алисън — дребна служителка в Министерството на вътрешните работи с разбито сърце, имаше друга теория.
— Клетото агънце е влюбено — заяви тя един следобед, докато гледаше как Маделин излиза като богиня от водата в заливчето под вилата. — Бедата е в това, че въпросният човек не отвръща на чувствата ѝ.
— Защо не отвръща? — попита сънливо Фиона изпод огромната козирка на шапката си.
— Може би не е в състояние да го направи.
— Женен?
— Ама, разбира се.
— Копеле.
— Ти никога ли не си…?
— Имала връзка с женен мъж?
— Да.
— Само два пъти, но смятам да го направя и трети път.
— Ще гориш в ада, Фи.
— Надявам се да е така.
Именно тогава, в следобеда на седмия ден, и при наличието на минимални доказателства, трите девойки и двамата младежи, отседнали с Маделин Харт в наетата в покрайнините на Пиана вила, се заеха да ѝ намерят гадже.
— И не просто какво да е гадже — подчерта Полин. — Той трябва да е на подходяща възраст, с хубава външност и добре възпитан, със стабилно финансово положение и психично здраве, без позорни семейни тайни и да не спи с други жени.
Фиона, най-опитната по сърдечните въпроси, обяви, че това е невъзможна мисия.
— Такъв не съществува — поясни тя с досадата на жена, която е прекарала много време да търси подобен мъж. — А ако съществува, или е женен, или е толкова самовлюбен, че няма да обърне пукнато внимание на бедничката Маделин.
Въпреки нейните опасения, Фиона се хвърли с главата напред в предизвикателството — ако не за друго, защото това щеше да придаде лека интрига на почивката. За щастие тя не страдаше от недостиг на потенциални цели, защото, изглежда, половината от населението на Югоизточна Англия бе напуснало своя просмукан с влага остров, за да се порадва на корсиканското слънце. Имаше цяла колония финансисти от Лондонското сити, които бяха наели вили в северния край на залива Порто. Тук бяха и група художници, които живееха като цигани в едно хълмисто градче в Кастанича, както и група актьори, които се бяха настанили на плажа в Кампоморо. Имаше и делегация от политици от опозицията, които крояха планове за връщане във властта в една вила на върха на скалите в Бонифачо. Използвайки работата си в Министерски съвет като визитна картичка, Фиона бързо организира поредица от импровизирани срещи. И всеки път — било то на вечеря, на разходка в планината или на следобедно питие на плажа — тя набелязваше най-приемливия кандидат от присъстващите мъже и го слагаше до Маделин. Обаче никой не успя да прескочи нейните „стени“, дори и младият актьор, който наскоро бе изиграл успешно главна роля в най-популярния за сезона мюзикъл на Уест Енд.
— Тя явно е лудо влюбена — заключи Фиона, докато се връщаха към вилата късно една вечер, а Маделин караше отпред червения си скутер в нощния мрак.
— Според теб кой е той? — попита Алисън.
— Не знам — отвърна завистливо Фиона. — Но трябва да е някой много специален.
Точно тогава, когато оставаше малко повече от седмица до планираното им завръщане в Лондон, Маделин започна да прекарва значително време сама. Всяка сутрин тя излизаше рано от вилата — обикновено преди другите да са станали — и се връщаше късно следобед. Когато я питаха къде е била, отговаряше уклончиво и на вечеря често бе потисната или замислена. Алисън, естествено, се боеше от най-лошото: че любимият на Маделин, който и да беше той, ѝ е писал, че повече не се нуждае от нея. Но на следващия ден, като се върнаха във вилата от пазаруване, Фиона и Полин радостно заявиха, че Алисън греши. Изглежда, че любимият на Маделин бе пристигнал в Корсика. И Фиона имаше снимки, с които да го докаже.
Бяха я видели в два и десет следобед в ресторант „Ле Палмие“ на кея „Адолф Ландри“ в Калви. Маделин седеше на една маса край пристанището, извърнала леко глава към морето, сякаш не забелязваше мъжа на отсрещния стол. Очите ѝ бяха скрити зад големи слънчеви очила. Сламена шапка с ефектна черна панделка засенчваше безупречното ѝ лице. Полин бе понечила да се приближи до масата, но Фиона, долавяйки напрегнатата интимност в обстановката, ѝ бе предложила по-бързо да се махат оттам. Тя обаче се бе забавила достатъчно дълго, за да направи тайно първата уличаваща снимка с мобилния си телефон. Маделин, изглежда, не забеляза това натрапване, но не и мъжът. В мига, в който Фиона натисна бутона на камерата, той рязко обърна глава, сякаш предупреден от някакъв първичен инстинкт, че се опитват да запечатат образа му.