Повечето корсикански мъже изгаряха от желание да убиват собственоръчно. Но имаше и такива, които се нуждаеха от други хора да свършат мръсната работа вместо тях: богаташи, които бяха прекалено гнусливи, за да си цапат ръцете, които не искаха да рискуват да бъдат арестувани или осъдени на изгнание; жени, които не можеха сами да извършат убийството или нямаха роднини от мъжки пол, които да го направят от тяхно име. Хора като тях разчитаха на професионални убийци, известни като тадунагиу. Обикновено те се обръщаха към клана Орсати.
Орсати притежаваха прекрасна земя с много маслинови дървета и техният зехтин се считаше за най-вкусния в цяла Корсика. Но те се занимаваха с нещо повече от производството на зехтин. Никой не знаеше колко корсиканци са загинали през вековете от ръцете на убийците им, най-малко самите Орсати, но според местните предания бяха хиляди. Броят им можеше да бъде и по-голям, ако не съществуваше щателното проучване, извършвано от клана. Орсати действаха по строго определен кодекс. Те отказваха да извършат убийство, докато не се уверят, че страната, обърнала се към тях, наистина е била ощетена и се изисква кръвно отмъщение.
Това обаче се бе променило при дон Антон Орсати. По времето, когато той пое управлението на фамилията, френските власти бяха успели да изкоренят семейните вражди и вендетата навсякъде, освен в най-изолираните кътчета на острова, оставяйки малцина корсиканци, които да се нуждаят от услугите на неговите тадунагиу. При силния спад на местното търсене Орсати нямаше друг избор, освен да потърси възможности другаде, а именно отвъд морето, в континентална Европа. Сега той приемаше почти всяко предложение за работа, което пристигаше на бюрото му, без значение колко отвратителна бе тя, и убийците му бяха считани за най-надеждните професионалисти на континента. В действителност Габриел бе единият от двамата души, останали живи при сключен договор с фамилията Орсати.
Макар че Антон Орсати произхождаше от знатно корсиканско семейство, на външен вид той не се отличаваше от селяните, които пазеха входа на имението му. Като влезе в големия кабинет на дона, Габриел го завари да седи зад бюрото си, облечен с искрящо бяла риза и широки светли памучни панталони, а на краката си носеше чифт прашни сандали, които имаха вид на купени от някой местен пазар. Той бе забил поглед в някаква старомодна счетоводна книга, а грубоватото му лице бе намръщено. Габриел можеше само да се чуди за източника на недоволството на дона. Много отдавна Орсати бе слял двете си дейности в едно общо предприятие. Днешните му наемни убийци бяха всичките служители на „Орсати Олив Ойл Къмпани“ и убийствата, които извършваха, се осчетоводяваха като поръчки за стока.
Като се изправи, донът протегна решително ръка към Габриел без следа от страх.
— За мен е голяма чест да се запозная с вас, мосю Алон — каза той на френски. — Честно казано, отдавна очаквах да ви видя. Имате репутация на човек, който наказва сурово враговете си.
— Моите врагове бяха швейцарските банкери, които ви бяха наели да ме убиете, дон Орсати. Освен това — добави Габриел, — вместо да ми пусне куршум в главата, вашият убиец ми даде това.
Той кимна към талисмана, който лежеше до счетоводната книга на бюрото на Орсати. Донът се намръщи. После вдигна амулета за кожената връвчица, оставяйки червената коралова длан да се полюшва напред-назад като махалото на часовник.
— Постъпил е безразсъдно — каза най-сетне Орсати.
— Като ми е дал талисмана или като ме е оставил жив?
Донът се усмихна неопределено.
— В Корсика имаме една стара поговорка: I solda un vènini micca cantendu — „Парите не идват от пеене“. Те се печелят с работа. А тук работата означава да се изпълняват договорите дори когато те се отнасят за премахването на прочути цигулари и израелски разузнавачи.
— Значи, сте върнали парите на хората, които са ви наели?
— Те бяха швейцарски банкери. Парите бяха последното нещо, което им бе необходимо. — Орсати затвори счетоводната книга и положи талисмана върху корицата. — Както вероятно сте очаквали, аз ви държах под око през годините. Вие бяхте много зает, след като пътищата ни се пресякоха. Всъщност някои от най-добрите ви операции бяха извършени на моя територия.