— Това е първото ми посещение в Корсика — възрази Габриел.
— Имам предвид Южна Франция — уточни донът. — Вие убихте саудитския терорист Зизи ал Бакари на старото пристанище на Кан. А преди няколко години се случи онзи дребен инцидент с Иван Харков в Сен Тропе.
— Доколкото знам, Иван бе убит от други руснаци — каза уклончиво Габриел.
— Вие го застреляхте, Алон. Убихте го, защото бе отвлякъл съпругата ви.
Габриел остана мълчалив. Корсиканецът отново се усмихна, този път с увереността на човек, който знае, че е прав.
— Макията няма очи — каза той, — но вижда всичко.
— Точно затова съм тук.
— И аз така предположих. В крайна сметка човек като вас със сигурност няма нужда от професионален убиец. Вие и сам се справяте много добре.
Габриел извади пачка пари от джоба на сакото си и я сложи до талисмана върху счетоводната книга на смъртта на Орсати. Донът не ѝ обърна внимание.
— С какво мога да ви помогна, мосю Алон?
— Имам нужда от информация.
— Относно какво?
Без да каже дума, Габриел постави до парите снимката на Маделин Харт.
— За младата англичанка?
— Не изглеждате изненадан, дон Орсати.
Корсиканецът не каза нищо.
— Знаете ли къде е тя?
— Не — отговори донът. — Но имам представа кой я е отвлякъл.
Алон вдигна пред него снимката на мъжа от „Ле Палмие“. Орсати кимна веднъж.
— Кой е той? — попита Габриел.
— Не знам. Срещнах се с него само веднъж.
— Къде?
— В този кабинет, седмица преди да изчезне англичанката. Той седеше на същия стол, където седите сега — добави Орсати, — но имаше повече пари от вас, мосю Алон. Много повече.
8.
Корсика
Беше време за обяд — любимото време от деня на дон Орсати. Те излязоха на терасата пред кабинета му и седнаха на маса, отрупана с корсикански хляб, сирене, зеленчуци и колбаси. Слънцето грееше ярко и през една пролука между черните борове Габриел зърна в далечината блещукащото синьо-зелено море. Ароматът на макията ги обгръщаше отвсякъде. Той изпълваше хладния въздух и се носеше от храната; дори Орсати сякаш го излъчваше. Донът наля няколко пръста кървавочервено вино в чашата на Габриел и след това се зае да отреже няколко резена от плътния корсикански суджук. Алон не се поинтересува какво е месото. Както Шамрон обичаше да казва, понякога бе по-добре да не питаш.
— Радвам се, че не ви убихме — каза Орсати, като вдигна чашата си с вино на сантиметър от масата.
— Мога да ви уверя, дон Орсати, че чувството е взаимно.
— Още суджук?
— Да, моля.
Корсиканецът отряза още два дебели резена и ги постави в чинията на Габриел. След това си сложи очилата за четене и разгледа снимката на мъжа от „Ле Палмие“.
— На тази снимка изглежда различно — каза донът след малко, — но определено е той.
— Какво е различното?
— Прическата му. Когато дойде да ме види, косата му бе намазана с гел и бе сресана гладко. Разликата е едва доловима — добави Орсати, — но много ефикасна.
— Имаше ли си име?
— Представи се като Пол.
— Фамилия?
— Доколкото знам, това беше фамилното му име.
— Какъв език говореше нашият приятел Пол?
— Френски.
— Местен?
— Не, имаше акцент.
— Какъв?
— Не можах да го определя точно — отвърна донът, като свъси дебелите си вежди. — Сякаш бе научил френския от магнетофонни записи. Езикът му беше перфектен и в същото време не съвсем правилен.
— Предполагам, че не е намерил името ви в телефонния указател.
— Не, Алон, той дойде с препоръки.
— Какъв вид препоръки?
— От човек.
— От някого, който ви е наемал в миналото.
— Това е обичайният вид.
— Каква беше работата?
— От тези, при които двама мъже влизат в една стая и от нея излиза само единият. И не си правете труда да ме питате за името на човека, който го бе препоръчал — добави бързо Орсати. — Говорим за моя бизнес.
С леко кимване Габриел показа, че няма желание да обсъжда повече тази тема, поне не за момента. След това попита дона защо мъжът е дошъл да го види.
— За съвет — отговори корсиканецът.
— По какъв въпрос?
— Каза, че има да превозва някаква стока, че се нуждае от човек с бързоходна моторна яхта. Някой, който познава местните води и може да плава през нощта. Някой, който умее да си държи устата затворена.
— Стока?
— Това може и да ви изненада, но той не навлезе в подробности.