Выбрать главу

Мисията му в Северна Ирландия приключила внезапно късно една нощ, когато бил отвлечен в Западен Белфаст и откаран в отдалечена ферма в графство Арма. Там бил обвинен, че е британски шпионин. Келър знаел, че положението е безнадеждно, затова решил да се измъкне с бой. Когато напуснал фермерската къща, четирима закоравели терористи от Временната ирландска републиканска армия били мъртви. Двама от тях практически били накълцани на парчета.

Кристофър се завърнал в Херефорд, както си мислел, за дълга почивка и работа като инструктор. Но престоят му свършил през август 1990 година, когато Саддам Хюсеин нахлул в Кувейт. Келър бързо се присъединил към стария си взвод и през януари 1991-а вече бил в западната пустиня на Ирак, за да издирва пусковите установки на ракетите „Скъд“, които сипели ужас над Тел Авив. В нощта на 28 януари Кристофър и неговият екип локализирали една установка, разположена на около сто и шейсет километра северозападно от Багдад, и изпратили по радиостанцията координатите ѝ на командирите си в Саудитска Арабия. Деветдесет минути по-късно коалиционно формирование от изтребители бомбардировачи прелетяло ниско над пустинята. Но при катастрофалния случай на „приятелски огън“ самолетите атакували взвода на САС вместо мястото на установката на ракетите „Скъд“. Британските служби заключили, че целият взвод е загинал, в това число и Келър. В некролозите му не се споменавало за разузнавателната му дейност в Северна Ирландия, нито за четиримата бойци на ИРА, които бил заклал във фермата в графство Арма.

Британските военни власти обаче не разбрали, че Келър е преживял инцидента без драскотина. Първият му инстинкт бил да се обади по радиостанцията в базата и да поиска да го измъкнат. Вместо това, вбесен от некомпетентността на началниците си, той тръгнал пеша. Скрит под диш-даша13 и шумага14 на арабин от пустинята и добре обучен в изкуството да се придвижва тайно, Кристофър преминал през силите на коалицията и се промъкнал незабелязано в Сирия. Оттам той поел на запад през Турция, Гърция и Италия, докато най-накрая бил изхвърлен на брега на Корсика, където попаднал в ръцете на дон Орсати. Орсати осигурил на Келър вила и една жена, която да се погрижи за излекуването на многобройните му рани. След това, когато вече си бил отпочинал, донът му дал работа. Със северноевропейската си външност и обучението си в САС, Кристофър можел да изпълнява поръчки, които били далеч извън възможностите на корсиканските тадунагиу на Орсати. При една такава поръчка бяха изникнали имената на Анна Ролф и Габриел Алон. Постъпвайки по съвест, Келър не беше я изпълнил, но професионалната гордост го бе подтикнала да остави талисмана, който сега Габриел държеше в ръката си.

Удивителното бе, че двамата мъже се бяха срещали веднъж преди много години, когато Келър и няколко други офицери от САС бяха дошли в Израел да се обучават в областта на техниките за борба с тероризма. В последния ден от престоя им Габриел неохотно се бе съгласил да им изнесе класифицирана лекция за една от най-дръзките си операции: убийството през 1988 г. на Абу Джихад — втория по ранг в ООП, във вилата му в Тунис. Кристофър бе седял на първия ред, попивайки всяка дума на Алон, и след това, по време на груповата снимка, бе застанал до него. Габриел носеше слънчеви очила и шапка, за да прикрие самоличността си, но Келър бе погледнал право в камерата. Това беше една от последните снимки, които изобщо му бяха правени.

Сега, когато Алон слезе от наетата кола, мъжът, който някога бе пощадил живота му, стоеше на прага на отворената врата на своето корсиканско убежище. Той беше по-висок с една глава от Габриел и много по-широкоплещест. За двайсетте години, прекарани в Корсика, слънцето бе направило много, за да промени външния му вид. Сега тенът му бе придобил цвета на кожено седло и късо подстриганата му коса бе изрусяла до бяло от морето. Само сините му очи сякаш бяха останали непроменени. Те бяха същите очи, които бяха гледали Габриел толкова напрегнато, докато бе разказвал за смъртта на Абу Джихад. И същите очи, които някога го бяха пощадили в една дъждовна нощ във Венеция, в един друг живот.

вернуться

13

Дълга роба, покриваща цялото тяло. — Б.пр.

вернуться

14

Приличаща на шал кърпа, която се поставя на главата. — Б.пр.