— Бих ти предложил обяд — каза Келър с неговия изяждащ края на думите английски акцент, — но чух, че вече си обядвал в Орсати.
Когато протегна ръка към Алон, бицепсите му се свиха и изпъкнаха под белия пуловер. Габриел се поколеба за миг, преди най-сетне да стисне подадената длан. Всичко в Кристофър Келър — от сякаш одяланите му с брадва ръце до силните му, мускулести крака, като че ли бе специално създадено, за да служи за убиване.
— Колко ти каза донът? — попита Алон.
— Достатъчно, за да знам, че не трябва да си имаш работа с мъж като Марсел Лакроа без подкрепление.
— Да разбирам ли, че го познаваш?
— Веднъж ме е превозвал.
— Преди или след това?
— И в двата случая — отговори Келър. — Лакроа е преминал дългото обучение във френската армия. Той също така е лежал в някои от най-строгите затвори в страната.
— Трябва ли да бъда впечатлен?
— Ако познаваш враговете си и себе си, можеш да спечелиш стотици битки без нито една загуба.
— Сундзъ — каза Габриел.
— Ти цитира тази мисъл по време на лекцията си в Тел Авив.
— Значи, все пак си слушал.
Алон мина покрай Келър и влезе в голямата обща стая на вилата. Мебелите бяха грубовати и също като стопанина, покрити с бял плат. Върху всяка плоска повърхност се издигаха купчини книги, а по стените висяха няколко качествени картини, включително по-малко известни творби на Сезан, Матис и Моне.
— Нямаш ли охранителна система? — попита Габриел, оглеждайки стаята.
— Няма нужда от такава.
Алон се приближи до картината на Сезан — пейзаж, рисуван сред хълмовете близо до Екс ан Прованс, и нежно прокара пръст по повърхността ѝ.
— Преуспял си, Келър.
— Изкарвам си прехраната.
Габриел не каза нищо.
— Не одобряваш ли начина, по който се препитавам?
— Ти убиваш хора за пари.
— Това правиш и ти.
— Аз убивам заради моята страна — отвърна Алон, — и то само в краен случай.
— Затова ли пръсна мозъка на Иван Харков по цялата улица в Сен Тропе? Заради твоята страна?
Габриел извърна лице от творбата на Сезан и се взря право в очите на Кристофър. Всеки друг човек щеше да се свие под напрегнатия му поглед, но не и Келър. Силните му ръце бяха скръстени нехайно пред гърдите и едното ъгълче на устата му бе повдигнато в полуусмивка.
— Може би в крайна сметка това не е толкова добра идея — каза Алон.
— Аз познавам играчите и терена. Ще бъде глупаво да не ме използваш.
Габриел не отговори. Кристофър беше прав — той бе идеалният водач във френския престъпен свят. А и неговите физически и тактически умения със сигурност щяха да се окажат ценни, преди да приключи този случай.
— Не мога да ти платя — каза накрая.
— Нямам нужда от пари — отговори Келър, оглеждайки вътрешността на красивата вила. — Но искам да ми отговориш на няколко въпроса, преди да тръгнем.
— Разполагаме с пет дни да я открием, иначе тя ще умре.
— Пет дни са цяла вечност за хора като нас.
— Слушам те.
— За кого работиш?
— За британския министър-председател.
— Не знаех, че сте в приятелски отношения.
— Бях ангажиран от човек от британското разузнаване.
— От името на премиера?
Габриел кимна утвърдително.
— Каква е връзката на премиера с тази девойка?
— Използвай въображението си.
— Боже мой!
— Бог няма нищо общо с това.
— Кой е приятелят на премиера в британското разузнаване?
Алон се поколеба за миг, след това му каза истината. Келър се усмихна.
— Познаваш ли го? — поинтересува се Габриел.
— Работил съм с Греъм в Северна Ирландия. Той е суперпрофесионалист. Но като всички останали в Англия — добави бързо Кристофър, — Сиймор мисли, че съм мъртъв. Което означава, че никога не бива да узнае, че работя с теб.
— Имаш думата ми.
— Има още нещо, което искам.
Келър протегна ръка. Алон му даде талисмана.
— Изненадан съм, че си го запазил — каза Кристофър.
— Той имаше сантиментална стойност.
Келър окачи амулета на врата си.
— Да вървим — каза той с усмивка. — Знам къде можем да ти намерим друг.
Синядората15 живееше в схлупена къща в центъра на селото, недалеч от църквата. Келър пристигна без уговорена среща, но старицата не изглеждаше изненадана да го види. Тя носеше черна рокля и черен шал над сухата си като прахан коса. С притеснена усмивка жената докосна леко бузата на Кристофър. След това, като попипа с пръсти тежкия кръст, който висеше на шията ѝ, обърна поглед към Габриел. Работата ѝ бе да се грижи за хората, страдащи от уроки. Личеше си уплахата ѝ, че Келър е довел в нейния дом самото въплъщение на злото.
15
Название в Корсика на жените, които се занимават с разваляне на магии, лекуване на уроки и на уплах. — Б.пр.